Но постепенно, със смяната на много поколения, шаманите — известни сред Истинските хора като ангакуит — научавали все повече тайни на скритата вселена и на по-нисшите инуат. За много векове някои от шаманите се сдобили с онзи дар, който баба Мойра наричаше ясновидска дарба — прозрение. Истинските хора наричат този дар кауманик или ангакуа, в зависимост от това в какъв образ се проявява. Също както човешките същества някога опитомили своите братя по душа, вълците, превръщайки ги в кучета, които да споделят инуа на своите господари, така и ангакуит, който умее да чува чуждите мисли и да предава своите мисли на другите, се учи как да укротява, опитомява и подчинява на своята власт по-малките души, които му се явяват. Тези души помощници се наричат туурнгайт и не само помагат на шаманите да виждат в незримия свят на душите и далечното минало, предшестващо появата на човешките същества, но им позволяват и да надникват в умовете на други човешки същества, за да научават за грешките, допуснати от Истинските хора, които нарушават естествения ред във вселената. Душите помощници туурнгайт помагат на шаманите да възстановят реда и баланса. Те учат ангакуит на своя език, езика на нисшите души, който се нарича ириналютит, за да могат шаманите да се обръщат директно към своите собствени предци и към по-могъщите сили инуат във вселената.
Когато шаманите овладели езика ириналютит на своите помощници туурнгайт, те получили способността да помагат на хората да признават своите грешки, както и да лекуват болести и да въвеждат ред в хаоса, който представляват човешките дела, като по този начин възстановяват реда в самия свят. Тази система от правила и табута, предадена от шаманите на останалите, била толкова сложна, колкото са и фигурите, които жените от народа на Истинските хора създават и до днес от опънатите между пръстите им вървички.
Шаманите изпълнявали и ролята на защитници.
Някои малки зли духове скитат сред Истинските хора, преследват ги и им носят лошо време, но шаманите се научили как да създават и освещават свещени ножове, с които да убиват тези тупилайт.
За да спират самите снежни бури, ангакуит открили и започнали да предават от поколение на поколение специални криви ножове, които могат да прережат силагисактук, артерията на вятъра.
Шаманите умеят също така да летят и да служат като посредници между Истинските хора и духовете, но освен това могат — и това се случва твърде често — да злоупотребяват със своите способности и да причиняват вреди на човешките същества, използвайки илисийксиник, могъщи заклинания, които пробуждат у хората завист, съперничество и дори омраза, която принуждава Истинския човек да убива останалите без причина. Често шаманът губи власт над своите помощници туурнгайт и когато това се случи, ако не се поправи бързо, този неумел шаман става като една огромна метална скала, привличаща летните мълнии, и на Истинските хора не им остава нищо друго, освен да завържат шамана и да го изоставят или да го убият, като му отрежат главата, и след това я съхраняват далеч от тялото, за да не може той да се съживи и да се впусне да ги преследва.
Повечето шамани, които притежават поне малко сила, могат да летят, да лекуват хора, семейства и цели села (всъщност те просто помагат на хората сами да се изцелят, като възстановят душевната си хармония, след като признаят грешките си), да напускат телата си, за да се издигнат до луната или да пътуват до морското дъно (обитавано от инуат, най-могъщите от душите) и — след съответните шамански заклинания, произнесени на езика ириналютит, напеви и биене на тъпани — се превръщат в животни като бялата мечка.
Докато повечето духове, които не обитават тела, са доволни от пребиваването си долу в духовния свят, зад пределите му живеят същества, които носят в себе си инуа на чудовища.
Някои от най-малките чудовища се наричат тупилек и всъщност са били създадени от хора, наречени илиситук, преди стотици и хиляди години. Тези илиситук не са шамани, а по-скоро зли старци и старици, които са овладели значителна шаманска сила, но я използват за занимания с магия вместо за изцеление на хората.
Всички човешки същества, особено Истинските хора, живеят, като се хранят с души — и те го знаят много добре. Какво е ловът, ако не стремеж на една душа да намери друга душа и да я принуди напълно да се подчини чрез смъртта? Когато един тюлен например се съгласи да бъде убит от ловец, този ловец трябва да окаже почит на инуа на тюлена, който е позволил да бъде убит, като му даде малка церемониална глътка вода — тъй като тюленът е водно същество, — след като го убие, но преди да го изяде. За тази цел някои от ловците на Истинските хора носят със себе си малки чашки с дълги дръжки, но най-старите и опитни ловци продължават да предават водата от собствените си уста в устата на мъртвия тюлен.
Ние всички сме душеядци.