Ужас

Благодарение на своята ясновидска дарба сиксам йеуа знаели, че когато във владенията на Туунбак нахлуят бледоликите хора — каблуна, — това ще постави началото на Края на времето. Отровен от бледите души на каблуна, Туунбак ще се разболее и ще умре. Истинските хора ще забравят своите обичаи и език. В домовете им ще се заселят пиянството и отчаянието. Мъжете ще забравят добротата си и ще започнат да бият жените си. Инуа на децата ще изгуби покой и добрите сънища ще престанат да навестяват Истинските хора.

Когато Туунбак умре от болестта на каблуна, знаели небесните повелители на духовете, неговите студени, бели владения ще започнат да се затоплят и да се топят. Белите мечки няма да има къде да живеят и мечетата им ще умират. Китовете и моржовете няма да имат къде да се хранят. Изгубили местата си за гнездене, птиците ще кръжат в небето и ще призовават Гарвана на помощ.

Сиксам йеуа знаели, че колкото и да е ужасен Туунбак, такова бъдеще без него — и без техния студен свят — ще бъде още по-страшно.

Но много преди това да се случи, тъй като младите ясновидци, небесните повелители на духовете, можели да разговарят с Туунбак така, както умеели само Седна и другите духове — не с глас, а единствено чрез пряко предаване на мисли, — все още живият Бог, Който Ходи Като Човек се вслушал в предложенията и обещанията им.

Туунбак, който — както всички висши духове инуат — обичал да му се угажда, се съгласил. Той обещал да се храни с жертвоприношенията на хората, а не с душите им.

В продължение на много поколения ясновидците сиксам йеуа продължили да имат поколение само с мъже и жени, които притежавали същото умение. Още в най-ранна възраст всяко дете сиксам йеуа се отказвало от способността си да говори със своите себеподобни, за да покаже на Бога, Който Ходи Като Човек, че посвещава живота си само на него, на Туунбак.

След много поколения малките семейства на сиксам йеуа, които живеят много по-далеч на север от останалите Истински хора (продължаващи да изпитват ужас от Туунбак) и винаги строят жилищата си върху постоянно покритата със сняг и глетчери земя и паковия лед, станали известни под името Народа на Ходещия Бог и дори езикът на говорещите членове от семействата им се превърнал в странна смесица от наречията на всички останали Истински хора.

Разбира се, самите сиксам йеуа не говорят никакъв език — освен беззвучния език на куаманик и ангакуа, предаването и приемането на мисли. Но те си остават хора, продължават да обичат семействата си и да принадлежат към своите родове, така че за да разговарят с останалите Истински хора, мъжете сиксам йеуа владеят специален език на жестовете, а жените сиксам йеуа обикновено използват играта с опънатото между пръстите въженце, която са научили от майките си.

Преди да напусна селото ми
и да тръгна по леда,
за да намеря бъдещия си съпруг,
който сънувахме аз и баща ми
още когато веслата бяха още чисти,
баща ми взе един тъмен камък, аумаа,
и беляза всяко весло.

той знаеше, че няма да се върне
жив от ледовете
и двамата бяхме видели в нашите сънища
на сиксам йеуа, които винаги се сбъдват,
че той, моят любим Айя,
ще загине някъде там
от ръцете на бледолик.

откакто слязох от ледовете,
търсех този камък
по хълмовете
и в коритата на реките,
но никога не го намерих.

когато се върна при моя народ,
ще намеря греблото, на което аумаа
остави сивия си белег,
раждането е къса линия
на ръба на острието,
но край нея е прокарана
по-дългата линия на смъртта.

ела отново! — крещи Гарванът.

63. Крозиър

Крозиър се събужда с адско главоболие.

През последните дни почти винаги се събужда сутрин със силно главоболие. Човек би си помислил, че след като гърбът му, гърдите, ръцете и рамене са направени на решето от сачмите и има поне три рани от куршум в тялото си, той би трябвало да чувства при пробуждането си друг вид болка и макар че тя започва да го тормози достатъчно скоро след това, първото нещо, което отбелязва, е ужасният главобол. Той напомня на Крозиър за годините, когато всяка вечер се напиваше с уиски и на следващата сутрин горчиво съжаляваше за това.