Ужас

Туунбак, лишен от чудовищната си безплътна форма, но все така чудовищен по своята същност, скоро променил облика си — както правят всички тупилек — в най-страховитото живо същество, което може да се намери на Земята. Той избрал формата и същността на най-умния, най-безшумен, най-смъртоносен хищник на Земята — полярната бяла мечка, — но с размерите и коварството си превъзхождал обикновената мечка така, както тя превъзхожда някое от кучетата на Истинските хора. Туунбак убивал и изяждал свирепите бели мечки — поглъщайки душите им — със същата лекота, с която Истинските хора ловят бели яребици.

Колкото по-сложна е инуа на живото същество, толкова по-вкусна е тя за хищника, поглъщащ души. Скоро Туунбак разбрал, че повече му харесва да яде хора, отколкото нанук, мечките; че му харесва повече да поглъща човешки души вместо душите на моржове и дори повече от големите, нежни и разумни инуа на косатките.

Поколения наред Туунбак поглъщал човешки същества. Обширни територии от снежния север, които някога били осеяни със села, морските простори, сред които някога плавали големи флотилии от каяци, и защитените от ветрове долини, в които отеквал смехът на хиляди Истински хора, скоро били изоставени от човешките същества, които побягнали на юг.

Ала от Туунбак няма спасение. Сътвореният от Седна тупилек превъзхождал всяко човешко същество по скоростта си на плуване и бягане, по своята съобразителност и физическа сила. Той наредил на злите духове икситкусиктюк да преместят глетчерите по-далеч на юг и да ги накарат да преследват хората, които избягали в покритите със зеленина земи, за да може Туунбак със своята бяла козина да се чувства удобно и сигурно в студа, продължавайки да поглъща човешките души.

От селата на Истинските хора били изпратени стотици ловци, за да убият създанието, и никой от тях не се върнал жив. Понякога Туунбак се подигравал на семействата на мъртвите ловци, като им връщал части от телата — понякога оставял главите, ръцете, краката и торсовете на няколко ловци в една обща купчина, за да не могат роднините им дори да проведат погребална церемония.

Изглеждало, че чудовищният душеядец на Седна се канел да погълне всички човешки души на Земята.

Но, както се надявала Седна, шаманите от стотици групи Истински хора, разположени по границите на студения север, разпространили устно послание, а след това се събрали на територията на шаманите ангакуит и разговаряли, молили се на приятелски настроените духове, съвещавали се със своите духове помощници и в края на краищата измислили план как да се справят с Туунбак.

Те не можели да убият този Бог, Който Ходи Като Човек — дори Силя, Душата на Въздуха и Седна, Душата на морето, не успели да убият тупилек Туунбак.

Но можели да го задържат. Можели да му попречат да се придвижи по-далеч на юг и да убие всички човешки същества и всички Истински хора.

Най-добрите шамани — ангакуит — избрали най-добрите мъже и жени с дарбата да чуват и предават мисли, и започнали да ги чифтосват и размножават така, както днес Истинските хора чифтосват кучетата си, за да създадат още по-силно и по-умно потомство.

Родените в резултат на това деца, които били с ясновидска дарба, били наречени сиксам йеуа, или „небесните повелители на духовете“, и били изпратени на север заедно със семействата си, за да попречат на Туунбак да убива Истински хора.

Тези сиксам йеуа можели да общуват директно с Туунбак — не чрез езика на духовете помощници туурнгайт, както опитали обикновените шамани, а чрез директен контакт със съзнанието и душата на Туунбак.

Небесните повелители на духовете се научили да призовават Туунбак чрез гърленото си пеене. Посветили живота си на общуването с Туунбак, те се съгласили да позволят на ревнивото, чудовищно създание да им отнеме способността да говорят със себеподобните си. В замяна на обещанието на убиеца тупилек повече да не ходи на лов за човешки души, небесните повелители на духовете обещали на Бога, Който Ходи Като Човек, че те — човешките същества и Истинските хора — повече няма да строят своите жилища в най-северните снежни полета. Те обещали на Бога, Който Ходи Като Човек, че никога повече няма ходят за риба и на лов в неговите владения, без първо да са поискали разрешение от чудовищното създание.

Те му обещали, че всички бъдещи поколения ще помагат на Бога, Който Ходи Като Човек да утолява зверския си апетит, като сиксам йеуа и останалите Истински хора ще ловят за него и ще му носят риба, моржове, тюлени, елени, зайци, китове, вълци и дори по-малките братовчеди на Туунбак — белите мечки. Те му обещали, че нито едно човешко същество с каяк или лодка няма да навлиза във владенията на Бога, Който Ходи Като Човек, освен за да му отнесе храна, да му пее гърлените песни, които успокоявали звяра, или за да отдаде почит на кръвожадния убиец.