Ужас

Понякога при пробуждането му, както тази сутрин, в пулсиращата му глава звучи ехото на безсмислени срички и поредици от безсмислени думи. Думите съдържат шумови звуци и наподобяват песничките, които си измислят децата, докато играят на прескачане на въже, но през няколкото мъчителни секунди, предшестващи окончателното му събуждане, на Крозиър му се струва, че те като че ли имат някакъв смисъл. През последните дни той непрекъснато чувства ужасна мисловна умора, сякаш е прекарвал нощите си в четене на Омир на старогръцки. Франсис Роудън Мойра Крозиър никога през живота си не се беше опитвал да чете на старогръцки. А и нямаше желание. Винаги беше оставял това на учените или на клетите, обсебени от книгите души като стария стюард Бриджънс, приятеля на Пеглър.

В тази тъмна утрин той е разбуден в снежния им дом от Безмълвната, която с помощта на въжените фигурки, сменящи се една след друга между пръстите й, му казва, че е време отново да се ходи на лов за тюлени. Тя вече е облякла парката си и изчезва в тунела, водещ навън, веднага щом приключва общуването си с него.

Раздразнен от това, че днес няма да има закуска — нито дори късче от студената тюленова лой, останало от снощната вечеря, — Крозиър се облича, нахлузвайки ръкавиците и парката последни, и пропълзява надолу по тунела, водещ към южната, подветрена страна на къщата.

Щом се озовава навън, в тъмното, Крозиър внимателно се изправя на крака — понякога сутрин левият му крак отказва да поеме тежестта на тялото му — и се оглежда. Снежната къща сияе слабо, осветена отвътре от лоения светилник, който оставят да гори дори когато ги няма, за да не се изстудява помещението. Крозиър ясно си спомня продължителното пътуване с шейната, довело ги до това място. Помни как тогава, преди много седмици, седеше на шейната, увит в кожи и безпомощен, и наблюдаваше с нещо като възхищение как Безмълвната прекарва часове в копаенето и изграждането на тази снежна къща.

Оттогава математикът в Крозиър беше прекарал цели часове, докато лежеше под завивките в уютното малко помещение, възхищавайки се на дъговидната извивка на купола и на като че ли без особени усилия постигната точност, с която жената бе изрязала — под звездната светлина — снежните блокове, от които след това беше изградила наклонените навътре стени.

Докато в дългата нощ или тъмния ден съзерцаваше купола изпод купчината кожи, мислейки си: „Безполезен съм като цици на нерез“, през главата му минаваше и мисълта: „Това нещо ще се срути.“ Горните блокове бяха поставени почти водоравно. Последните блокове, които беше изрязала, имаха трапецовидна форма и девойката вкара последния блок в помещението, след което подравни краищата му и го тикна на мястото му отвътре навън. Накрая Безмълвната излезе от помещението, изкатери се на самия връх на изградения от снежни блокове купол, поскача върху него и се плъзна по стените му обратно на земята.

Първоначално Крозиър си помисли, че тя просто се държи като дете, каквото изглеждаше понякога, но после разбра, че девойката просто проверява здравината и стабилността на новия им дом.

На следващия ден — пореден ден без слънчева светлина — ескимоската разтопи с помощта на горящия светилник вътрешната повърхност на снежните стени, след което ги остави да замръзнат отново и стените се покриха с тънка, но много твърда ледена кора. После тя размрази тюленовите кожи, които беше използвала първо за палатката, а след това и за шейната, и ги прикрепи към сухожилията, промушени през стените и покрива на снежната къща, оставяйки ги да висят като вътрешна обшивка на няколко инча от вътрешните стени. Крозиър веднага разбра, че кожите ще ги защитят от капките вода, които се образуваха при повишаването на температурата в жилището.

Той беше изумен колко е топло в снежната къща: винаги бе поне с петдесет градуса по-топло, отколкото навън, и често достатъчно топло, за да остават само по късите панталони от еленова кожа, когато не лежаха под кожените завивки. Вдясно от входа, върху един снежен перваз, беше разположена кухнята и сглобената от еленови рога и дърво рамка не само поддържаше многобройните им готварски съдове над захранваните от тюленова мас пламъци, но се използваше и за сушене на дрехи. Веднага щом Крозиър се възстанови достатъчно, за да започне да излиза от снежния дом заедно с Безмълвната, тя му обясни с помощта на езика на жестовете и въжените фигурки, че е задължително всеки път, когато се връщат в снежната къща, да сушат връхните си дрехи.