Ужас

Ала злите старци и старици илиситук били похитители на души. С помощта на своите заклинания те подчинявали на своята воля ловци, които често отвеждали семействата си от селото, за да живеят — и умрат — далеч върху морския лед или в планините на острова. Потомците на тези жертви на похитителите на души се наричали куивиток и били много по-свирепи от хората.

Когато членовете са семействата и жителите на селата започнали да подозират старите илиситук в тъмни дела, магьосниците често създавали малки злобни животни — тупилек, — които преследвали, наранявали или убивали враговете им. Първоначално тупилек представлявали малки неодушевени предмети с размера на скъпоценен камък, но когато оживявали с помощта на магията на илиситук, те можели да израснат до каквито размери пожелаят и да приемат най-ужасни, неописуеми форми. Но тъй като на дневна светлина жертвите можели с лекота да забележат подобни чудовища и да избягат, потайните тупилек предпочитали да приемат облика на обикновени живи същества — моржове например или бели мечки. Тогава нищо неподозиращият ловец, прокълнат от зъл илиситук, се превръщал от преследвач в преследван. Човешките същества рядко успявали да се спасят от кръвожадните тупилек, изпратени да извършат убийство.

В наши дни на света са останали много малко зли стари магьосници илиситук. Една от причините за това е, че ако тупилек не успявали да убият набелязаната жертва — ако се намесел някой шаман или ако ловецът бил толкова умен и ловък, че успявал да се спаси със собствени сили, — тупилек неизменно се връщали и убивали своя създател. Един по един старите илиситук ставали жертви на собствените си ужасяващи творения.

Но преди хиляди години настъпил момент, когато Седна, Душата на Морето, се изпълнила с гняв срещу своите родствени души, Душата на Въздуха и Душата на Луната.

За да ги убие — двете останали части на триадата, съставящи основните сили във вселената, — Седна създала свой собствен тупилек.

Тази одушевена машина за убийства била толкова ужасна, че получила свое собствено име-душа и се превърнала в същество, наречено Туунбак.

Туунбак можел свободно да преминава между света на духовете и земния свят на човешките същества и можел да приема каквато форма пожелае. И всяка една била толкова ужасна, че дори безплътните души не можели да го погледнат, без да полудеят. Силата му — съсредоточена от Седна единствено върху целта да разрушава и убива — сама по себе си представлявала ужас в най-чистия му вид. Освен това Седна била надарила своя Туунбак със способността да командва икситкусиктюк, безбройни по-малки зли духове.

В схватка един срещу един Туунбак можел да убие и Душата на Луната, и Силя, Душата на Въздуха.

Но Туунбак, който бил ужасен във всяко едно отношение, не бил толкова прикрит колкото малките тупилек.

Силя, Душата на Въздуха, чиято енергия изпълва вселената, почувствала смъртоносното му присъствие, докато я преследвал в света на духовете. Осъзнавайки, че Туунбак може да я убие и разбирайки, че ако бъде унищожена, вселената отново ще изпадне в хаос, Силя призовала Душата на Луната да й помогне да победи създанието.

Душата на Луната нямал желание да й помага. Нито пък се интересувал от съдбата на вселената.

Тогава Силя се обърнала с молба за помощ към Наарюк, Душата на Съзнанието и един от най-старите висши духове инуа (който, както и самата Силя, се появил преди много време, когато космическият хаос се отделил от малкото, но растящо зелено стъбло на реда).

Наарюк се съгласил.

В битка, която продължила десет хилядолетия и която оставила кратери, разкъсвания и вакуум в тъканта на самия свят на духовете, Силя и Наарюк отбили атаката на ужасния Туунбак.

Както всички тупилек, които не успявали да изпълнят поставената пред тях задача, Туунбак се върнал, за да убие създателя си… Седна.

Но Седна, която си била научила урока по трудния начин, още преди предателството, извършено от баща й в далечното минало, прекрасно разбирала опасността, която Туунбак представлявал за нея, още преди да създаде чудовището, затова сега, с помощта на заклинания, произнесени на езика ириналютит, тя задействала тайната слабост, която била вградила в своето творение.

Туунбак веднага бил пренесен на повърхността на Земята и завинаги бил лишен от способността да се завръща в света на духовете или на морското дъно и да се превръща в безплътен дух. Седна вече не била заплашена.

От друга страна, Земята и всичките й обитатели се оказали в опасност.

Седна прогонила Туунбак в най-студената и пустинна част на гъсто населената Земя — вечно замръзналия район край северния полюс. Тя избрала този отдалечен северен край, а не някоя друга далечна студена местност, защото само на север, който много божества инуат смятали за център на Земята, живеели шамани, които имали някакъв опит в противопоставянето на разгневени зли духове.