Ужас

Освен кухненската платформа вдясно от входа и мястото за сядане вляво от него в дъното на снежния дом имаше широка платформа за спане. Малкото парчета дърво, които Безмълвната носеше със себе си — и които бе използвала първо при палатката, а след това при шейната, — бяха замразени по краищата на платформата, за да попречат на срутването й. След това ескимоската разстла върху издатината последните останки от мъха в торбичката й, вероятно използвайки го като изолационен материал, след което внимателно постла отгоре му различни еленови и мечи кожи. После обясни със знаци на Крозиър, че ще спят с глави към изхода, подлагайки под тях вместо възглавници сгънатите си, вече сухи, дрехи. Всичките си дрехи.

В първите дни и седмици Крозиър отказваше да сваля късите кожени панталони под спалните завивки, макар че Безмълвната дама спеше гола всяка нощ, но скоро установи, че с тях му е твърде горещо, за да се чувства удобно. Все още твърде отслабен от раните си, за да чувства физическо желание към жената, той скоро свикна да се промъква гол между завивките и да облича сухите — вместо да са пропити с пот — панталони и останалите дрехи едва след като се събудеше сутрин.

Всеки път, когато Крозиър се събуждаше нощем гол и затоплен под завивките до Безмълвната, той се опитваше да си спомни всичките месеци на борда на „Ужас“, когато непрекъснато мръзнеше в мокрите си дрехи, а в тъмната жилищна палуба вечно капеше от заледените стени и вонеше на парафин и урина. В холандските палатки беше още по-зле.

Озовал се на леда, той придърпва рунтавата си качулка напред, за да защити лицето си от студа, и се оглежда.

Навън, естествено, е тъмно като в рог. Доста време му отне, за да приеме мисълта, че е бил в безсъзнание — или мъртъв? — цели седмици, след като е бил застрелян, преди за пръв път да се свести и да осъзнае присъствието на Безмълвната, но по време на продължителния им преход с шейната над южния хоризонт се беше появявало само краткотрайно мъжделиво сияние, така че нямаше никакво съмнение, че вече е поне ноември. След преместването в снежния дом Крозиър се опита да брои дните, но заради постоянната тъмнина и странния им режим на сън и бодърстване — понякога му се струваше, че спят по дванайсет и повече часове поред — той нямаше как да знае колко седмици са минали от пристигането им на това място. А и заради снежните бури те често седяха вътре в продължение на няколко дни и нощи поред, хранейки се само със запасите от риба и тюленово месо, които съхраняваха в ледената ниша.

Звездите над главата му — днес небето е много ясно, което означава, че денят е ужасно студен — образуват зимни съзвездия и въздухът е толкова студен, че те потреперват и проблясват точно както през всичките години, в които Крозиър ги беше наблюдавал от палубата на „Ужас“ или от другите кораби, с който беше пътувал в Арктика.

Разликата е само в това, че сега не чувства студ и не знае местоположението си.

Крозиър върви по следите на Безмълвната покрай снежния дом, към покрития с лед бряг и замръзналото море. Всъщност следите не са му необходими, защото знае, че заснеженият бряг се намира на около стотина ярда на север от снежната къща и че Безмълвната винаги излиза на леда, когато отива на лов за тюлени.

Но въпреки че се ориентира в основните посоки, той не е в състояние да определи местоположението си.

Замръзналите протоци винаги се намираха на юг от лагера „Спасение“ и останалите лагери покрай южното крайбрежие на остров Крал Уилям. Възможно е той и Безмълвната да се намират на полуостров Аделаида, разположен отвъд протока южно от остров Крал Уилям, но някъде на източното или североизточното му крайбрежие, което не е нанесено на картите и където не е стъпвал кракът на бял човек.

Крозиър не помни как Безмълвната го е пренесла до палатката след нападението на Хики — или колко пъти е местила палатката, преди той да се завърне на този свят — и има само някаква смътна представа колко време е продължило пътуването им с шейната с плъзгачи от риба, преди ескимоската да построи снежната къща.

Може да се намират навсякъде.

Не е задължително да са на остров Крал Уилям, дори и да са се движели на север; може да са на някой от островите в протока Джеймс Рос някъде на североизток от остров Крал Уилям или на някой неотбелязан на картата остров край източното или западното крайбрежие на Бутия. През лунните нощи Крозиър може да види от брега хълмистата вътрешност — не планини, а хълмове, по-високи от всички, които е виждал на остров Крал Уилям, — а лагерът им е защитен от вятъра по-добре от всяко място, което бяха намирали той и хората му, включително лагера „Ужас“.

Крачейки по скърцащия сняг и хрущящия крайбрежен чакъл към морския лед, Крозиър си мисли за стотиците пъти през последните няколко седмици, когато се е опитвал да обясни на Безмълвната, че е нужно да си отиде, да намери хората си, да се върне при тях.

Тя винаги го беше гледала безизразно.