Ужас

После прибра пистолета в джоба на капитанския си мундир, съблече го и го закачи на куката. Избърса чашата с чистата кърпа, която Джопсън оставяше всяка вечер за тази цел, и я прибра в чекмеджето. След това внимателно постави празната бутилка от уиски в покритата кошница, която Джопсън беше сложил до плъзгащата се врата именно за тази цел. Когато Крозиър се върнеше в стаята си след изпълнението на ежедневните си задължения, там щеше да го очаква пълна бутилка.

За момент се замисли дали да не се облече по-топло и да се качи на палубата — да смени ботите от еленова кожа с истински ботуши, да си сложи дългия вълнен шал, шапката и да облече всички дрехи, след което да излезе навън в нощта и бурята и да изчака хората да станат, да слезе долу за закуска с офицерите и да изкара цял ден без сън.

Беше го правил толкова много пъти.

Но не и тази сутрин. Беше твърде изморен. А и беше прекалено студено, за да остане там дори за минутка, облечен само с четири пласта вълнени и памучни дрехи. Четири сутринта. Крозиър знаеше, че това е най-студеното време през нощта — часът, в който най-болните и тежко ранени мъже предават богу дух и се пренасят в „неоткритата страна“.

Крозиър пропълзя под одеялата и зарови лице в леденостудения дюшек от конски косми. Щяха да минат поне петнайсет минути, ако не и повече, преди телесната му топлина да започне да сгрява постелята. С малко повече късмет щеше да е заспал още преди това. С малко повече късмет щеше да изкара поне два часа пиянски сън, преди да започне следващият тъмен и студен ден. С малко повече късмет, си мислеше той, докато се унасяше, нямаше изобщо да се събуди.

17. Ървинг

70°05’ северна ширина, 98°23’ западна дължина

13 ноември 1847 г.

Безмълвната беше изчезнала и беше задължение именно на трети лейтенант Джон Ървинг да я намери.

Капитанът не му беше дал нареждане да я търси… не съвсем. Но капитан Крозиър беше казал на Ървинг да наглежда ескимоската, когато капитаните бяха решили да я оставят на борда на КНВ „Ужас“ преди шест месеца, през юни, и капитан Крозиър никога не беше отменял заповедта си, така че Ървинг се чувстваше отговорен за жената. Освен това младият човек беше влюбен в нея. Той знаеше, че е глупаво — даже ненормално — да се влюби в дивачка, която дори не беше християнка и на всичкото отгоре беше необразована и не можеше да каже нито дума на английски, както впрочем и на който и да било друг език заради онази работа с липсващия й език, но Ървинг така или иначе се влюби в нея. При вида й на високия, силен Джон Ървинг му омекваха коленете.

А сега тя беше изчезнала.

За пръв път бяха забелязали, че я няма в отреденото й спално място — малкото кътче зад палетите в претрупаната част на жилищната палуба, точно до лазарета — в четвъртък, преди два дни, но хората бяха свикнали със странните изчезвания и появявания на Безмълвната дама. Тя отсъстваше от кораба почти толкова време, колкото и присъстваше, дори през нощта. Ървинг беше докладвал на капитан Крозиър, че Безмълвната липсва, следобед в четвъртък, единайсети ноември, но капитанът, Ървинг и останалите я бяха видели сред ледовете две нощи по-рано. После, след намирането на останките от Стронг и Евънс, тя беше изчезнала отново. Крозиър му беше казал да не се безпокои, тя щяла да се появи пак.

Ала не се появи.

В четвъртък сутринта се бе разразила снежна буря. Работните отряди, възстановяващи под светлината на фенерите ориентирите по пътя между „Еребус“ и „Ужас“ — четирифутови пирамиди от ледени блокове, разположени на всеки трийсет крачки, — бяха принудени да се върнат на корабите следобед и така и не бяха излизали оттогава. Последният куриер от „Еребус“ пристигнал в четвъртък вечерта и принуден да остане на „Ужас“ заради бурята, беше казал, че Безмълвната я няма на кораба на Фицджеймс. До събота сутринта вахтените се сменяха на всеки час и въпреки това хората слизаха долу със заледени дрехи, тресейки се от студ. На всеки три часа се налагаше да се изпращат горе, във виелицата, работни отряди, които да разбиват с брадви леда от останалия рангоут и въжетата, за да не се обърне корабът под тежестта им. Освен това падащият лед представляваше опасност за вахтените и повреждаше самата палуба. Други отряди разчистваха с лопати снега от заледената палуба на наклонилия се към носа си „Ужас“, предотвратявайки натрупването на дълбоки преспи, които биха направили невъзможно отварянето на люковете.

Когато в събота след вечеря лейтенант Ървинг докладва отново на капитан Крозиър, че Безмълвната все още липсва, капитанът каза:

— Ако снежната буря я е застигнала сред ледовете, тя може и да не се върне повече, Джон. Но имате разрешението ми да претърсите целия кораб през нощта, когато повечето хора налягат в хамаците си, дори и само за да се уверите, че наистина я няма.

Макар че дежурството на Ървинг беше приключило преди много часове, лейтенантът пак се облече с връхните си дрехи, запали един маслен фенер и отново се изкачи по трапа на палубата.