Ужас

На третата палуба, както винаги, беше много студено и много тъмно. Тъй като хората все по-рядко се спускаха тук за продукти, след като дневните дажби бяха силно орязани заради намирането на много консерви с развалена храна от лекарите, а и все по-рядко се слизаше и за въглища, понеже запасите намаляваха и корабът се отопляваше все по-малко, Ървинг се оказа сам в мразовитото помещение. Черните дървени греди и покритите със скреж метални скоби стенеха около него, докато той се придвижваше отначало към носа, а после и към кърмата. Гъстият мрак сякаш поглъщаше светлината на фенера и Ървинг едва виждаше слабия пламък през мъглата от ледени кристали, в която се превръщаше собственият му дъх.

Безмълвната дама я нямаше никъде в носовия отсек — нито в дърводелския или в боцманския склад, нито в полупразния хлебен склад. Средната част на третата палуба, която в началото на плаването на „Ужас“ беше препълнена с палети, бурета и купчини от припаси, сега беше почти изпразнена. Безмълвната дама я нямаше и тук.

Лейтенант Ървинг влезе в алкохолния склад, използвайки ключа, който капитан Крозиър му беше заел. Там все още имаше бутилки с бренди и вино, както успя да види на слабата светлина на фенера, но той знаеше, че нивото на ром в главната бъчва вече е много ниско. Когато ромът свършеше, когато хората престанеха да получават дневната си дажба грог, тогава — знаеше лейтенант Ървинг, както знаеха и всички офицери от Кралския военноморски флот — опасността от метеж щеше да се увеличи значително. Господин Хелпман, домакинът на кораба, и господин Годард, старшината на трюма, наскоро бяха докладвали, че според техните изчисления е останал ром за около шест седмици, но само при условие, че количеството ром от четвърт пинта на три четвърти пинта вода бъде намалено наполовина. Дори и в този случай хората щяха да възроптаят.

Ървинг не смяташе, че Безмълвната дама може да е проникнала в заключения алкохолен склад въпреки всичките слухове за магически способности на ескимоската, но все пак огледа внимателно помещението, надниквайки под масите и стелажите. Редиците със саби, щикове и мускети по рафтовете над главата му блестяха студено на светлината на фенера.

Влезе в оръдейния склад на кърмата, където се съхраняваха оцелелите запаси от барут, надзърна и в личния склад на капитана — тук на рафтовете бяха останали само няколко последни бутилки уиски, хранителните запаси бяха разпределени поравно между офицерите през последните седмици. После претърси склада за корабни платна, склада за дрехи, склада за котвени въжета и склада на помощник-капитана. Ако лейтенант Ървинг беше на мястото на ескимоската, опитваща се да се скрие на борда на кораба, вероятно би избрал склада за корабни платна, с неговите почти недокоснати купчини и рула с резервни платна, чаршафи и отдавна неизползвани навигационни уреди.

Но жената я нямаше там. Ървинг доста се стресна в склада за корабни платна, когато фенерът му освети висока, безшумна фигура в задната част на помещението, с рамене, мержелеещи се на фона на тъмната стена, но се оказа, че това е само закачалка с няколко вълнени шинела и нахлупена отгоре уелска перука.

Лейтенантът заключи вратите подир себе си и се спусна по трапа в трюма.

Трети лейтенант Джон Ървинг, макар и да изглеждаше по-млад, отколкото беше, заради момчешката му светла коса и руменото лице, се беше влюбил в ескимоската не защото беше жадуващ любов девственик. Всъщност Ървинг имаше по-богат опит с нежния пол от мнозина от самохвалковците на кораба, проглушили ушите на всички със сексуалните си подвизи. Чичото на Ървинг го беше отвел на бристолските докове, когато момчето бе навършило четиринайсет, и го беше представил на чиста и симпатична пристанищна проститутка на име Мол, след което беше платил за първото сексуално преживяване на племенника си — не бързо съвкупление в някоя тъмна алея, а цяла вечер, нощ и сутрин в чиста стая под стряхата на стара странноприемница с изглед към кея. Тази случка беше отворила очите на младия Джон Ървинг към красотата на плътските удоволствия, на които се беше отдавал многократно по-късно.

Не по-малки успехи имаше Ървинг и с дамите от изисканото общество. Той ухажваше най-малката дъщеря на третото най-влиятелно бристолско семейство, Дануит-Харисън, и тази девойка, Емили, му позволяваше — и даже поощряваше — такива интимности, че повечето младежи биха продали лявата си топка, за да преживят подобни неща на такава възраст. При завръщането си в Лондон, за да завърши флотското си образование като артилерист на учебния КНВ „Ексълънт“, Ървинг беше прекарвал отпуските си, наслаждавайки се на компанията на няколко привлекателни млади дами от висшето общество, в това число любезната госпожица Сара, плахата, но абсолютно изумителна госпожица Линда и наистина необузданата — когато останеха насаме — госпожица Абигейл Елизабет Линдстром Хайд-Бери, с която младоликият трети лейтенант скоро се оказа сгоден.