Ужас

Атмосферните условия не се бяха подобрили. Даже се бяха влошили в сравнение с момента, когато пет часа по-рано Ървинг беше слязъл да вечеря. Духаше яростен северозападен вятър, който замиташе снега и ограничаваше видимостта до по-малко от десет фута. Леден пласт беше покрил всичко наоколо, въпреки че някъде по-нататък от отрупаното със сняг платнище над люка се трудеше отряд от петима души, разбиващи леда с брадвите си. Ървинг преодоля натрупаната под платнището нова пряспа с дебелина един фут и вдигна пред лицето си люлеещия се от вятъра фенер, докато се оглеждаше за някой, който не размахва брадва в тъмнината.

Дежурството на вахтен офицер в момента се носеше от Рубен Мейл, старшината на бака, и Ървинг го откри по слабата светлина на фенера му при левия борд.

Мейл представляваше покрита със сняг вълнена купчина. Дори лицето му беше скрито под импровизирана качулка, състояща се от няколко пласта намотани дебели вълнени шалове. Пушката, стисната под мишницата му, се беше покрила с ледена кора. Наложи се двамата мъже да крещят, за да надвикат воя на вятъра.

— Видяхте ли нещо, господин Мейл? — вика лейтенант Ървинг, навеждайки се към дебелия вълнен тюрбан, намотан около главата на старшината на бака.

По-ниският мъж смъкна леко надолу шала си. Носът му беше бял като ледена висулка.

— Работните отряди ли имате предвид, сър? Скриха се от погледа, когато се качиха над най-долната рея. Просто се ослушвам, сър, докато замествам младия Кинеърд на поста при левия борд. Той беше в третия работен отряд, сър, и още не се е стоплил.

— Не, имам предвид — на леда! — извика Ървинг.

Мейл се засмя приглушено.

— Вече от четирийсет и осем часа няма видимост към леда, лейтенант. Знаете го, сър. Бяхте тук, отвън, по-рано днес.

Ървинг кимна и уви по-плътно шала си около челото и долната част на лицето си.

— Никой ли не е виждал Безмълвната… Безмълвната дама?

— Какво, сър? — Господин Мейл се наведе по-близо към него, пушката застана като колона от заледен метал и дърво между двамата.

— Безмълвната дама? — извика Ървинг.

— Не, сър. Доколкото разбирам, никой не е виждал ескимоската от дни. Сигурно я няма вече, лейтенант. Замръзнала е някъде там и слава богу, ако питате мен.

Ървинг кимна, потупа по обемистото му рамо със собствената си обемиста ръкавица и се насочи към кърмата — заобикаляйки по-отдалеч гротмачтата, от която падаха огромни късове лед и се удряха в палубата като артилерийски снаряди, — за да поговори с Джон Бейтс, който беше застанал на пост при десния борд.

Бейтс не беше видял нищо. От мястото си не беше видял дори как петимата от отряда с брадвите са започнали работа.

— Извинявайте, сър, но нямам часовник и се боя, че няма да чуя биенето на камбаната от всичките тези удари на брадви, трясъци на леда и воя на вятъра. Още много ли остава до края на вахтата?

— Ще чуете камбаната, когато господин Мейл я удари — извика Ървинг, приближавайки се към заледения вълнен шал, обгърнал главата на двайсет и шест годишния мъж. — И той ще дойде да ви провери, преди да слезе долу. Продължавайте да носите вахтата, Бейтс.

— Слушам, сър.

Вятърът се опитваше да събори Ървинг, докато той заобикаляше платнения навес и изчакваше да настъпи пауза в падането на ледените парчета, заслушан в ругатните и виковете на мъжете върху мачтата и в пляскащите от вятъра въжета. После той побърза да прекоси дълбоката два фута преспа от новонавалял сняг, премина клечешком под замръзналото платнище, шмугна се в люка и се спусна долу по трапа.

Естествено, Ървинг беше претърсил долните палуби многократно — особено пространството около палетите при лазарета, където преди беше малкото убежище на жената — но сега той се насочи към кърмата. В този късен час на кораба цареше тишина, ако не се смятаха тежките удари на леда в палубата отгоре, хъркането на изтощените мъже в хамаците им и обичайното дрънчене и проклятията на господин Дигъл, които се разнасяха откъм печката му, непрестанния вой на вятъра и стоновете на леда.

Ървинг се придвижваше опипом по тесния тъмен коридор. В момента нито една от офицерските каюти не беше празна с изключение на тази на господин Мейл. В това отношение на КНВ „Ужас“ му беше провървяло. Докато „Еребус“ беше загубил няколко офицери заради тварта от ледовете, включително сър Джон и лейтенант Гор, нито един от офицерите, младшите офицери и подофицерите на „Ужас“ не беше загинал, ако не се смята младият Джон Торингтън, главният огняр, починал от естествена смърт преди година и половина край остров Бичи.

В каюткомпанията нямаше никого. В последно време тя рядко се затопляше до такава степен, че някой да се задържа за по-дълго тук, и даже книгите с кожени подвързии изглеждаха студени на полиците си; дървената латерна, просвирваща метални дискове, отдавна мълчеше. Ървинг забеляза, че в каютата на капитан Крозиър все още свети, докато минаваше покрай нея, преди да се насочи към празната офицерска и подофицерска столова и да се върне обратно към трапа.