В Мека

— О, ефенди, какво значение има в крайна сметка едно забавяне от няколко дни? В последно време ти основно ме научи на изкуството да проявявам търпение. Следвах ви с готовност навсякъде, където пожелахте да отидете. Останах толкова дълго в Мека и ви придружих до атеибехите и бени лам, макар сърцето да ме теглеше към Персия и към моя господар, и го сторих, без да мърморя. С това, мисля, си извоювах правото да изпълниш само този път моето желание. Моля те, стори ми тая услуга, съгласи се!

Сега дадох съгласието си и същевременно осведомих графа за онова странно изказване, което беше направил в пустинята. Той беше учуден и най-напред не каза нищо. После отговори:

— Ефенди, това, което ми каза, ме хвърля в удивление. Нямам представа какво е имал предвид Бен Нур с думите за уреждане на сметките. Би трябвало да се отнасят само за Абадилах, но той се намира в Мека, на много мили оттук. Както и да е, при всички случаи ще преживеем нещо, знам го със сигурност, ако направим предложения от мен обиколен път.

Съобщих на Халеф и шейха на бени лам променения пътен план. Първият нищо не възрази, а Абд ел Дарак дори изяви готовност да ни придружава с десет бени лам като почетен ескорт, докато се намираме в пределите на неговата власт. От само себе си се разбира, че приехме с радост любезното му предложение.

На следващия ден потеглихме след Аср, съпроводени от благословията на оставащите.

Нашата цел за днес беше една падина, в която бяхме прекарали нощта след срещата с мюнеджията. И по пътя към нея — яздех напред с Халеф и шейха на бени лам — проведох споменатия в началото на тази глава разговор с хаджията.

Зад нас яздеше персиецът, вдълбочен в сериозен разговор със своя съсед — графа. Последният вече не седеше както по-рано в тахтиреван, а яздеше открито една джамал. Здравето му през последните седмици беше толкова укрепнало, че смяташе да издържи на напрежението, без да се опасява от прекомерна умора. Въпреки възрастта си седеше като младеж на седлото. После идваше ред на Ханнех в тахтиревана до страната на своя син, който яздеше кобилата на великия шериф. А по-назад следваха хаддедихните и бени лам в неравномерни групи. Графът още повече се беше сприятелил с много по-младия на години баш насир. Те бяха почти неразделни и използваха всяка възможност да бъдат заедно. Така бе и днес. По време на цялата езда бяха задълбочени в своя разговор и сякаш за нищо друго нямаха очи и уши.

Вече няколко часа бяхме на път и можехме да се надяваме до един час да достигнем споменатата падина, когато едно изказване на персиеца, отнасящо се до събитията в Мека, ме накара да погледна назад. Но повече не проявих внимание към думите му. При обръщането погледът ми беше паднал върху нещо, което веднага ме застави да обуздая животното си. В посоката, от която идвахме, забелязах едно малко, рехаво и подобно на паяжина облаче на иначе ведрото небе. Веднага знаех какво означава, защото много добре познавах признаците на различните видове пустинни ветрове.

— Внимавайте, мъже! — извиках високо. — Побързайте да стигнем до някое закътано място, защото зад нас приближава самум!

Думите ми паднаха като бомба сред най-близките ездачи. Шейхът на бени лам, хвърли един къс поглед на облачето и извика уплашено:

— Аллах керим! Имаш право, ефенди, самумът идва! Горко ни, ако ни връхлети, преди да сме достигнали новия бивак! В откритата пустиня сме изгубени! Аллах да ни закриля и спаси!

Хаддедихните междувременно бяха приближили и гледаха любопитно и невярващо обекта, изтръгнал от шейха тези уплашени думи. Самумът е непознато явление в Джезирех. Синът на покритите с цветя степи не знае нищо за тази най-страшна от всички опасности на пясъчната пустиня. Също и Халеф не беше много по-опитен в това отношение от своите хаддедихни, защото възкликна безгрижно:

— Аллах акбар! (Аллах е велик!) Това малко, невзрачно облаче да предвещава ужасния самум? Сихди, трябва да се лъжеш!

— Не се лъжа, а и вече съм преживял не една пясъчна буря. И погледни, сега и животните усетиха грозящата опасност. Заключавам го от тяхното неспокойствие и начина, по който са се извърнали по посока очакваната буря. Да тръгваме и подтикнете животните си към най-голяма бързина! Нямаме време за губене.

Потеглихме отново. Камилите изобщо не се нуждаеха от подтикване, те от само себе си преминаха в по-бърз тръс. Ако хаддедихните все още продължаваха да се съмняват, скоро съмнението им премина в угриженост. Не след дълго лицата им станаха сериозни. Облачето зад нас ставаше по-голямо и по-голямо, а камилите още повече се разбързаха. Атмосферата прие жълтеникав цвят, който рязко премина в оловносив, а облакът устремно се разширяваше по небосклона зад нас. Обърнах се към хаддедихните и извиках предупредително:

— По-бързо, още по-бързо! Напредваме твърде бавно. Подтикнете животните с камшиците, иначе бурята ще ни застигне!