В служба на злото

– Групата. Онези, които излязоха на трето място в „Х фактор“. Тя е луда по тях... беше луда... и Найъл е любимецът й. Та какво трябваше да си помисля, като каза, че се запознала с момче на име Найъл, бил на осемнайсет години и имал мотоциклет?

– А, ясно.

– Твърдеше, че го срещнала при психолога. Тя посещаваше психолог. Уж се запознала с Найъл в чакалнята. Ходел там, защото майка му и баща му били умрели, също като нейните. Никога не му зърнахме и сянката. Казах на Рей: „Пак започна с нейното фантазиране“. А той ми отвърна: „Остави я на мира, щом това й харесва“. Само че аз не можех да се примиря, че тя лъже – заяви Хейзъл с фанатично пламъче в очите. – Лъжеше непрестанно. Връщаше се у дома с лепенка на китката и казваше, че се порязала, а се оказваше татуировка на One Direction. Вземете само факта как ме метна, че отивала на стаж от колежа... Ръсеше само лъжи, отново и отново, и вижте докъде се докара!

С видимо огромно усилие тя устоя на нов изблик на сълзи, като стискаше треперещите си устни и силно притисна салфетките до очите си. После пое дълбоко дъх и каза:

– Рей си има теория. Искаше да я каже на полицията, но те нехаят, повече ги интересуваше той къде е бил, когато нея са я... Рей има един приятел Ричи, който понякога го урежда за градинарска работа, а Келси се запозна с Ричи...

Теорията бе изпъстрена с купища ненужни подробности и повторения. Страйк, който бе привикнал с неподредените разкази на нетренирани свидетели, я изслуша внимателно и учтиво.

От едно чекмедже беше извадена снимка, която имаше двойната цел отново да потвърди пред Страйк, че Рей е бил с трима приятели на мъжки уикенд в Шоръм бай Сий, когато Келси е била убита, и да покаже травмите на младия Ричи. Ричи и Рей седяха на каменистия бряг до морето край туфа приморски ветрогони53 и държаха по бира в ръка, примижали срещу слънцето. По плешивото теме на Рей блестеше пот, а лицето на младия Ричи беше подуто, с шевове и синини. Кракът му беше в хирургически ботуш.

53 Защитен растителен вид, който се среща по бреговете на Европа, Средиземноморието, Кавказ и Мала Азия. Използва се за лечебни цели. – Б. р.

– ...та Ричи се отби тук малко след като беше претърпял злополуката. Според Рей тъкмо това й е вкарало идеята в главата. Смята, че е планирала да направи нещо с крака си и после да се престори, че е претърпяла пътен инцидент.

– Няма ли как Ричи да е бил приятелят?

– Ричи! Той е простодушно момче. Щеше да ни каже. А и тя едва го познаваше. Всичко е било във фантазията й. Според мен Рей е прав. Канела се е да направи нещо на крака си и да разправя, че е паднала от мотоциклета на въпросния младеж.

Би било отлична теория, помисли си Страйк, ако сега Келси лежеше в болница, разправяше, че е претърпяла катастрофа с мотор и отказваше да съобщи подробности под претекст, че брани измислен приятел. Приемаше предположението на Рей, че тъкмо такъв план би измислила една шестнайсетгодишна с опасна склонност към измислици. Но дали Келси бе замислила плана с мотоциклетна катастрофа, или не, доказателствата говореха, че го е изоставила и беше предпочела да се обърне към Страйк за инструкции как да отстрани крака си.

От друга страна, за пръв път някой правеше връзка между Келси и мотоциклетист. Страйк бе заинтригуван от абсолютната убеденост на Хейзъл, че приятелят е измислен.

– В курса й в колежа нямаше момчета – отбеляза Хейзъл, – къде би могла да го срещне? Найъл. В училище никога не е имала гадже. Ходеше на психолог, а понякога и в близката църква. Там имат младежки хор, но никакъв Найъл с мотоциклет не се е мяркал. Полицията провери, разпита приятелките й дали не знаят нещо. Даръл, ръководителят на хора, беше ужасно разстроен. Рей го срещнал сутринта, като се прибирал. Казва, че Даръл се облял в сълзи, като го видял през улицата.

На Страйк му се искаше да си води бележки, но знаеше, че това ще промени атмосферата на доверие, която се стараеше да поддържа.

– Кой е Даръл?

– Той няма нищо общо. Работи с младежите в църквата. От Брадфорд е. И Рей е убеден, че той е гей.

– Тя говореше ли за нейния... – Страйк се поколеба, несигурен как да го нарече. – Говореше ли за нейния проблем с крака у дома?

– Не и с мен – отсече Хейзъл. – Не бих търпяла това, не исках и да чувам, беше ми противно. Каза ми го, като беше на четиринайсет, и аз й заявих точно какво мисля. Беше чисто и просто стремеж да привлича внимание.

– На крака й имаше стар белег. Как се е получил?

– Направи го точно след като мама почина. Сякаш си нямах достатъчно тревоги тогава. Овързала го с тел и се опитала да прекъсне кръвообръщението.

На Страйк му се стори, че прочита в изражението й смесица от отвращение и гняв.

– Била е в колата с мама и Малкълм, когато катастрофираха, на задната седалка. Наложи ми се да я пращам на психолог. Той си обясняваше като вик за помощ онова, което беше сторила с крака си. Скръб. Вината на оцелелия, нещо такова, не помня. Но тя отричаше, твърдеше, че просто искала кракът й да се махне за малко... Не знам – рече Хейзъл и енергично поклати глава.