В служба на злото

Голяма дъска за бележки с коркова повърхност гарантираше, че стените няма да бъдат нашарени с дупки от кабърчета. Келси бе облепила дъската със снимки на пет хубави млади момчета, за които Страйк предположи, че са One Direction. Имаше изрязани кученца, главно ши-цу, случайни думи и акроними. Често се срещаше името Найъл, предимно забодено към сърце. Разхвърляният колаж говореше за нагласа в пълно противоречие с прецизността, с която юрганчето бе застлано върху леглото, и съвършено правилното разположение на лилавия килим.

Върху тесния книжен рафт се открояваше новичко издание на „One Direction: Завинаги млади – нашата официална история от Х фактор“. Имаше книги от поредицата „Здрач“, кутийка за бижута, бъркотия от дребни дрънкулки, които дори Хейзъл не бе успяла да подреди симетрично, пластмасов поднос с евтини гримове и две плюшени играчки.

Като залагаше на факта, че Хейзъл беше достатъчно едра, че да вдигне шум, ако се качва по стълбите, Страйк бързо отвори чекмеджета. Полицията вече бе прибрала всичко, представ­ляващо интерес, разбира се: лаптопа, всякакви листове с нещо писано по тях, с телефонен номер или име, дневника, ако тя бе продължила да го води, след намирането му от шпиониращата Хейзъл. Останал бе микс от разни вещи: кутия с хартия за писма като онази, върху която бе писала на него, стара видеоигра, пликче с изкуствени нокти, малка кутийка с гватемалски куклички и в най-долното чекмедже на нощното й шкафче, тикнати в калъф за моливи – няколко блистера с хапчета в твърдо фолио. Той ги извади: овални капсули в обвивка с цвят горчица и с надпис „Акутан“. Пъхна един от блистерите в джоба си, зат­вори чекмеджето и се отправи към гардероба, който бе разхвърлян и лъхаше на спарено. Харесвала бе черно и розово. Опипа бързо гънките на дрехите, бръкна в джобовете, но не откриваше нищо, докато не стигна до торбеста рокля, в която намери смачкана хартийка като билет от томбола или номер за гардероб, обозначена с 18.

Хейзъл не беше помръднала, откакто Страйк я остави. Хрум­на му, че и по-дълго да се беше бавил, тя нямаше да забележи. Когато влезе в стаята, жената се стресна леко. Отново беше плакала.

– Благодаря ви, че дойдохте – изрече задавено и се изправи. – Съжалявам, аз...

И вече открито се разхлипа. Страйк обгърна рамото й и преди да се усети, тя вече бе захлупила лице на гърдите му и ридаеше, вкопчила се в реверите на сакото му, без следа от кокетиране, с истинска покруса. Той я прегърна с две ръце през раменете и останаха така цяла минута, докато тя пое дълбоко дъх на няколко пъти и се отдръпна.

Поклати глава, не й бяха останали думи, и го изпрати до вратата. Той й изказа съболезнованията си. Тя кимна, а лицето й бе като на призрак на дневната светлина, нахлула в сумрачното антре.

– Благодаря ви, че дойдохте – промълви. – Имах нужда да ви видя. Не знам защо. Простете, безкрайно съжалявам.

35

Dominance and Submission54

54 Доминиране и подчинение – Б. пр.

Откакто бе напуснал дома си, беше съжителствал с три жени, но тази – То – му опъваше нервите до крайност. Всичките три мръсници му се бяха вричали в любов, каквото и да означаваше това. Така наречената им любов бе направила първите две пос­лушни и податливи. Естествено, по природа всички жени бяха неверни кучки, решени да вземат повече, отколкото дават, но първите две въобще не можеха да се сравняват с То. Принуден беше да търпи повече отвсякога, защото То беше част от грандиозния му план.

И все пак постоянно си фантазираше как убива То. Представяше си как глупавото й лице помръква, докато ножът потъва все по-дълбоко в корема й, неспособна да повярва как нейното Бейби (То го наричаше Бейби) я убива, макар топлата й кръв вече да блика върху дланите му и ръждив мирис да изпълва въздуха, още трептящ от писъците й...

Принудата да се прави на добър поставяше на тежко изпитание самоконтрола му. Да пуска чара си, да ги привлича и държи влюбени беше лесно, открай време му бе като втора природа. Ала да поддържа тази поза за продължителни периоди от време беше нещо друго. Преструвките го довеждаха на ръба на срив. Понякога само звукът от дишането на То пораждаше у него желание да грабне ножа си и да пробие гадните й дробове...

Ако не очистеше някоя скоро, направо щеше да експлодира.

Рано в понеделник сутринта си намери извинение да излезе, но щом приближи Денмарк Стрийт с намерение да подхване следата на Секретарката с пристигането й на работа, нещо шавна у него като потрепването на мустаците на плъх.

Спря до телефонна кабина на отсрещната страна на улицата и с присвити очи заоглежда фигурата на ъгъла на Денмарк Стрийт, точно пред магазина за музикални инструменти, боядисан в ярките цветове на цирков плакат.

Познаваше полицаите, ходовете им, игричките им. Младият човек, застанал с ръце в джобовете на черното си сако, се преструваше на нехаен случаен минувач...