В служба на злото

Ама какво правеше, излизаше на разходка с проклетата си майка ли? Прие го като подигравка. Понякога като че целият свят беше в заговор срещу него, за да му попречи да получи нещата, които искаше, за да го смачка. Ненавиждаше чувството, че всесилието му се изплъзва, че хора и обстоятелства са се обединили против него и го свеждат до обикновен лигав и недоволен смъртен. Някой трябваше да си плати за това.

36

I have this feeling that my luck is none too good . . .

Blue Öyster Cult, ‘Black Blade’55

55 Имам чувството, че късметът ми не е на висота... Блу Ойстър Кълт, „Черно острие“ – Б. пр.

Когато алармата му прозвуча в четвъртък сутринта, Страйк протегна масивната си ръка и шляпна бутона на върха на стария часовник толкова силно, че той се претъркули от нощното шкафче на пода. С примижали очи трябваше да признае, че слънцето, светещо през тънките завеси, подкрепяше суровото твърдение на алармата. Изкушението да се обърне на другата страна и отново да потъне в сън беше неустоимо. Полежа още няколко секунди, преметнал ръка върху очите си, за да отпъди деня, накрая с нещо смесено между въздишка и стон отметна завивката. Докато търсеше опипом дръжката на вратата към банята, си даде сметка, че през последните пет нощи беше спал средно по три часа.

Както беше предвидила Робин, изпращането й у дома означаваше, че трябва да избира между следенето на Платиненорусата и Бясното татенце. След като наскоро бе станал свидетел как Бясното татенце изскочи неочаквано пред синовете си и предизвика уплашения им плач, Страйк реши да даде приоритет на него. Остави Платиненорусата на непроменящия й се режим и му се наложи да прекара голяма част от седмицата, тайно снимайки дебнещия баща, който шпионираше синовете си и ги причакваше всеки път, когато майка им не присъстваше.

В моментите, когато не покриваше Бясното татенце, детективът беше зает със собственото си разследване. Полицията действаше твърде мудно за неговия вкус. Все още нямаше и най-малко доказателство, че Брокбанк, Лейн или Уитъкър имат връзка със смъртта на Келси Плат, но Страйк бе запълнил почти всеки час от будното си време през последните пет дни с безмилостна и непрестанна полицейска работа, каквато преди бе отдавал само на армията.

Като балансираше на единствения си крак, завъртя батерията на душа по часовниковата стрелка и се остави на потеклата ледена вода да го разсъни, да охлади подпухналите му очи и да накара кожата му да настръхне под тъмното окосмяване по гърдите, ръцете и краката. Единственото хубаво на миниатюрната душкабина беше, че подхлъзнеше ли се, нямаше къде да падне. След като вече беше чист, върна се с подскоци в спалнята, където се подсуши енергично с кърпа и включи телевизора.

На следващия ден щеше да е кралската сватба и подготовката за нея беише основна тема във всеки новинарски канал, който откри. Докато поставяше протезата си, обличаше се и пиеше чай с препечена филийка, водещи и коментатори не спряха да обсъждат ентусиазирано хората, вече вдигнали палатки по маршрута и пред Уестминстърското абатство, и огромния поток туристи, придошли в Англия за церемонията. Страйк изключи телевизора и се отправи към офиса на долния етаж с гигантска прозявка. Питаше се как ли този водопад от приказки за сватба се отразяваше на Робин, която не беше виждал от петък миналата седмица след пристигането на гадната малка изненада, поставена в картичка с картина на Джак Ветриано.

Въпреки че току-що бе изпил голяма чаша с чай горе, Страйк по навик включи чайника с влизането си в офиса, после остави на бюрото на Робин списък от стриптийз клубове и масажни студиа, който бе започнал да подготвя в малкото си свободни часове. Възнамеряваше да я помоли, когато пристигнеше, да продължи да проучва и звъни по заведенията, които успееше да открие в Шордич – работа, която спокойно би могла да върши от дома си. Ако мислеше, че има шанс тя да се съгласи, би я пратил с майка й в Машам. Споменът за побелялото й лице го бе преследвал цяла седмица.

Като потисна втора широка прозявка, той седна на бюрото на Робин да провери имейлите си. Въпреки намерението му да я прати у дома, очакваше с нетърпение да я види. Липсваше му присъствието й в офиса, нейният ентусиазъм, неизменната й готовност за работа, непринудената й доброта. Искаше да й разкаже за няколкото крачки напред, които бе направил в упоритото си преследване на тримата мъже, обсебили съзнанието му понастоящем.