В служба на злото

– А с друг говорила ли е за това? С Рей?

– Да, малко. Той я знаеше каква е. В началото, след като се събрахме с него и той се нанесе, тя му разправяше пълни небивалици – как баща й бил шпионин и тъкмо заради това била предизвикана катастрофата с колата им. Така че тя му беше ясна, но той не й се ядосваше. Просто сменяше темата, заприказваше я за училище...

Лицето й беше грозно почервеняло.

– Ще ви кажа какво искаше тя – избухна. – Да бъде в инвалидна количка, да я бутат като бебе, да я глезят, да е център на внимание. Ей за това беше всичко. Преди около година открих дневник. Какви ги беше написала само, какви ги рисуваше фантазията й...Пълен абсурд!

– Какво по-точно? – попита Страйк.

– Как щяла да е с отрязан крак, как щели да я избутат с инвалидна количка в края на сцената, за да гледа One Direction и как после те щели да я обсипят с внимание, защото е инвалид – изрече Хейзъл на един дъх. – Представяте ли си? Отвратително. Има хора, които действително са инвалиди и никога не са го искали. Аз съм медицинска сестра, знам го, виждам ги. Ама какво да го разправям тъкмо на вас – добави тя с поглед към краката на Страйк.

– Не сте го направили, нали? – внезапно го попита от упор. – Не сте... не сте си го... причинили... сам?

Нима затова бе искала да го види, зачуди се Страйк. По някакъв объркан подсъзнателен начин явно търсеше нещо стабилно, за което да се хване. Искаше да докаже – макар че сестра й вече бе мъртва и никога нямаше да проумее, – че хората не вършеха такива неща в реалния свят, където възглавничките седяха подредени върху връхчетата си и инвалидността се случваше само поради малшанс – от рухнали стени или крайпътни експлозиви.

– Не – отвърна й, – пострадах при взрив.

– Ето нà, виждате ли! – тържествуващо отсече тя, а сълзите й отново бликнаха. – Бих могла да й кажа това, стига само да ме беше попитала... Но твърдеше, че чувства крака си, сякаш не му е мястото там. Сякаш е нередно да го има и той трябва да се махне. Като един вид тумор. Не исках да я слушам. Това бяха пълни глупости. Рей казва, че се опитал да я вразуми. Обяснил й, че не знае какво си пожелава, че не й трябва да попада в болница, както станало с него, след като счупил гръбнака си и лежал в гипс с месеци, от което получил рани по кожата, инфекции и какво ли не още. Не й се ядосваше обаче. Подканваше я да иде да му помогне в градината, разсейваше я от тази тема. От полицията ни казаха, че разговаряла в интернет с хора, които били като нея. Нямахме представа. Все пак тя беше на шестнайсет. Не можехме да следим какво прави на лаптопа си. Не че щях да знам какво да търся.

– Тя споменавала ли ме е пред вас? – попита Страйк.

– И от полицията питаха същото. Не. Нито аз, нито Рей си спомняме някога да е говорила за вас. Без да се засягате, случаят с Лула Ландри ми направи впечатление, но не помнех името ви, нито бих ви разпознала. Ако ви беше споменала, щях да запомня. Странно име е, само не се обиждайте.

– Ами приятелите й? Излизаше ли често?

– Почти нямаше приятели. Не беше от популярните. И в училище също дрънкаше лъжи, а такива не ги обичат, нали? Тормозеха я заради това. Смятаха я за сбъркана. Почти не излизаше. Тъй че умът ми не побира къде би могла да срещне някакъв си Найъл.

Гневът й не изненада Страйк. Келси бе едно непланирано допълнение към безукорното й домакинство. А сега до края на живота си Хейзъл щеше да изпитва скръб и вина, ужас и разкаяние, задето животът на сестра й бе прекъснат, преди тя да може да надрасне странностите си, които ги бяха отчуждили една от друга.

– Дали мога да използвам банята ви? – попита Страйк.

– Горе, право срещу стълбите.

Страйк изпразни мехура си, докато четеше поставена в рамка грамота за „храбро и похвално поведение“, присъдена на огнебореца Рей Уилямс, която висеше над казанчето. Подозираше, че Хейзъл я е окачила там, не приятелят й. Иначе в банята нямаше нищо интересно. Същата изрядна чистота и ред, каквито царяха в дневната, включително и в аптечката, от която Страйк научи, че Хейзъл все още има менструация, че купуват паста за зъби на едро и че единият от двойката страда от хемороиди.

Излезе от банята безшумно, колкото можа. Иззад някоя зат­ворена врата долиташе едва чуто похъркване, издаващо, че Рей спи. Страйк решително направи две крачки вдясно и се озова в стаята на Келси.

Всичко беше в един и същ нюанс на бледолилаво: стените, юрганчето, абажурът и завесите. Детективът си каза, че дори да не бе видял останалата част от къщата, само от тук би могъл да прецени, че редът бе насилствено наложен над хаоса.