В служба на злото

Час и половина по-късно Робин и майка й седяха мълчаливо в таксито, което ги откарваше към Кингс Крос, а куфарът на Линда се поклащаше на пода.

Линда беше настояла да се запознае със Страйк, преди да си замине за Йоркшър.

– Работиш за него повече от година. Със сигурност няма да има нищо против да се отбия за едно „здрасти“. Искам да видя къде работиш, поне да мога да си те представям, като говориш за службата си...

Робин се беше съпротивлявала, доколкото й беше възможно, изнервена от самата мисъл да срещне майка си със Страйк. Струваше й се детинско, нелепо и глупаво. Особено притеснена беше, че ако се появи заедно с майка си, ще засили убеждението на Страйк, че е прекалено объркана, за да се занимава със случая на Келси.

Робин горчиво окайваше силната покруса, която бе показала, когато получи картичката с картината на Ветриано. Трябваше да е по-разумна и да скрие страха си, особено след като му беше казала за изнасилването. Той заяви тогава, че това не променя нищо, но тя знаеше, че не е така. Достатъчно опит имаше с хора, които й обясняваха кое е добро и кое не е добро за нея.

Таксито пое по Инър Съркъл и на Робин й се наложи да си припомни, че майка й нямаше никаква вина, задето бяха нахлули в присъствието на Двата пъти. Честно казано, тя се беше надявала Страйк да е някъде навън или горе в апартамента си; разчитала бе просто да покаже офиса на Линда и да я отведе, без да се налага да ги запознава. Боеше се, че ако телефонира на Страйк, той ще направи всичко възможно да е там, за да се срещне с майка й поради специфичното за него съчетание от дяволитост и любопитство.

Линда и Страйк бяха бъбрили, докато Робин приготвяше чай и умишлено си мълчеше. Имаше силното подозрение, че една от причините Линда да настоява да се види със Страйк беше, за да прецени точния градус на отношенията му с дъщеря й. От полза беше, че Страйк изглеждаше ужасно този ден, десет години по-стар от реалната си възраст, с хлътнали очи, каквито ставаха, когато дълго време се лишаваше от сън заради работа. Линда трябваше да е с много развинтена фантазия, че да си въобрази, че Робин питае тайна страст към работодателя си.

– Харесах го – заяви майка й, когато пред тях се появи дворецът от червени тухли Сейнт Панкрас. – И трябва да кажа, че макар да не е красавец, у него има нещо.

– Да – студено отвърна Робин. – И Сара Шадлок е на същото мнение.

Малко преди да тръгнат за гарата, Страйк я бе помолил да се видят насаме за пет минути във вътрешния офис. Там й даде започнатия списък на масажни студиа и стриптийз клубове в Шордич и я помоли да се залови с трудоемката задача да позвъни на всички тях в издирване на Ноъл Брокбанк.

– Колкото повече разсъждавам по въпроса – бе казал Страйк, – толкова повече клоня към мисълта, че би работил като портиер или охрана. На каква друга служба би могъл да се хване здравеняк с мозъчно увреждане и неговото минало?

Като се съобразяваше, че Линда ги слуша, Страйк пропусна да добави за своята увереност, че Брокбанк най-вероятно работи в сексиндустрията, където най-лесно можеха да бъдат открити уязвими млади жени.

– Добре – отвърнала бе Робин, като остави списъка на Страйк там, където го бе сложил – на бюрото й. – Ще изпратя мама и се връщам...

– Не, искам да го правиш от дома си. Води списък на обажданията, ще покрия разноските.

В ума на Робин пробяга образ на постера с Дестинис Чайлд.

– И кога да се върна в офиса?

– Нека видим колко време ще ти отнеме – отговори той. Правилно разтълкувал изражението й, добави: – Виж, според мен току-що завинаги изгубихме Двата пъти. Мога и сам да пок­ривам Бясното татенце...

– Ами Келси?

– Ти се погрижи да откриеш Брокбанк – каза той и посочи към списъка в ръката й. После добави (с кънтяща от болка глава, макар Робин да не го знаеше): – Утре, така или иначе, е почивен ден заради кралската сватба...

Нямаше как да е по-ясен. Не искаше тя да му се пречка. Нещо се беше променило, докато бе отсъствала от офиса. Може би Страйк си бе припомнил, че тя не е обучавана във военната полиция, че не е виждала отделени крайници, преди да им бъде доставен отрязан крак. Накратко, че не е типът партньор, който да му е полезен при тези екстремни обстоятелства.

– Току-що ползвах пет дни отпуск...

– За бога – изгубил търпение рече той, – така или иначе, се занимаваш само със списъци и телефонни обаждания, защо е нужно да си тук, за да го правиш?

Занимаваш се само със списъци и телефонни обаждания.

Припомни си как Елин я беше нарекла секретарка на Страйк.