В служба на злото

Той примигна. Усмивката му се превърна в грозна гримаса. Тя тръгна да се отдалечава, като тикна парите на Линда в джоба си, и го чу да подвиква нещо зад нея, но нито разбра какво, нито я беше грижа. Мощна неадресирана ярост се надигна у нея срещу мъже, които приемаха израза на чувства за удобно отворена врата; срещу мъже, които зяпаха гърдите ти, преструвайки се, че оглеждат рафтовете с вино; срещу мъже, които тълкуваха самото ти физическо присъствие в близост до тях като сексуална покана.

Ядът й се разрасна и обхвана Страйк, който я бе пратил у дома й при Матю, защото вече гледаше на нея като на слабо звено; човек, готов да застраши бизнеса, който тя му бе помогнала да изгради, като остане сам на фронтовата линия, вместо да я остави да върши каквото умееше и в каквото понякога го превъзхождаше. И всичко това заради неизлечимия й в неговите очи недостатък, придобит, защото преди седем години се бе озовала на погрешното стълбище в погрешното време.

Е, добре, тя щеше да звъни по проклетите му стриптийз клубове да търси мръсника, нарекъл я „момиченце“, но имаше и друго, което щеше да прави. Очаквала беше с нетърпение да го сподели със Страйк, но не бе имало време, тъй като Линда гонеше влак, а и тя бе изгубила желание след нареждането му да си остане у дома.

Робин затегна колана си и продължи да крачи намръщено напред. Намери си оправдание да продължи работа сама по една неизвестна за Страйк следа.

37

This ain’t the garden of Eden.

Blue Öyster Cult, ‘This Ain’t the Summer of Love’56

56 Това не ще да е Райската градина. Блу Ойстър Кълт, „Не е това лятото на любовта“ – Б. пр.

След като се налагаше да си стои у дома, явно щеше да гледа сватбата. Рано на следващата сутрин Робин се настани на дивана с лаптоп на скута, с мобилния телефон до нея и телевизора, включен като фон. Матю също имаше почивен ден, но беше в кухнята, за да не й се пречка. Днес нямаше любезни предложения за чай, нито въпроси за работата й, нито угоднически жестове на внимание. Робин усещаше промяна у него след заминаването на майка й. Изглеждаше напрегнат, предпазлив, по-сериозен. По време на приглушените им разговори Линда бе успяла някак да го убеди, че случилото се може никога да не бъде поправено.

Робин отлично съзнаваше, че тя бе тази, която трябваше да нанесе милостивия смъртоносен удар. Думите на Линда на раздяла бяха засилили усещането й за неотложност. Все още не си бе намерила друго жилище, но въпреки това трябваше да съобщи на Матю, че ще се изнесе, и да постигне споразумение с него как да информират близки и приятели. Ала ето че седеше на дивана и работеше, вместо да се заеме с въпроса, изпълващ малкия апартамент и поддържащ атмосферата непрестанно заредена с напрежение.

Коментаторите на екрана бърбореха за декорацията на Уестминстърското абатство. Мъжете носеха цвете в бутониерата, а жените – на корсета. Прочути гости се нижеха към входа и Робин слушаше с половин ухо, докато записваше телефонни номера на стриптийз клубове, заведения за секс танци и масажни студиа в Шордич и близо до него. Тук-там четеше и отзиви от посетители, за да провери дали някой не споменаваше бияч на име Ноъл, но по име бяха назовавани само жените, работещи там. Клиентите често ги препоръчваха, останали доволни от представянето им. Манди от едно масажно студио „запълва изцяло трийсетте минути“ и „не те оставя с чувството, че те претупва“; великолепната Шери от „Белтуей“ беше неизменно „приветлива и навита за шеги“. „От все сърце препоръчвам Зои – пишеше един клиент. – Има фантастично тяло и предлага незабравим финал!!!“

В друго настроение – или може би в друг живот – на Робин би й се сторил забавен начинът, по който обсъждаха жените. Толкова много от мъжете, плащащи за секс, имаха потребност да вярват, че ентусиазмът на момичетата е неподправен, че изпитват удоволствие, че наистина ги разсмиват шегите на клиентите им, че с наслада правят масаж и облекчават мъжете ръчно. Един беше пуснал в отзивите стихотворение за предпочитаното от него момиче.

Макар че Робин прилежно попълваше списъка с телефонни номера, струваше й се малко вероятно Брокбанк с неговата непривлекателна трудова биография да е бил нает в някое от по-луксозните заведения, чиито уебсайтове показваха артистично осветени голи момичета с прически и покани към двойки да присъстват заедно.

Робин знаеше, че бардаците са незаконни, но не бе нужно да пътуваш далеч в киберпространството, за да откриеш следа за тях. Откакто работеше при Страйк, беше станала опитна в извличането на информация от забутани кътчета на интернет и скоро стигна до не чак толкова лъскави уебсайтове. Тук, в най-евтиния край на пазара, нямаше стихотворения: „Стандартната ни цена за анален е 60 лири“; „Все чожденки, не даржим англичанки“; „Наште са младички, някои и дефствени. Не щеш ли да топнеш чушката?“

Често се посочваше само приблизителна локация. Тя знаеше, че Страйк не би я пуснал да оглежда някой от тези сутерени и бордеи, където работеха „главно източноевропейки“ или „чисти китайки“.