В служба на злото

Беше прекарал общо близо дванайсет часа в Катфорд в опит да зърне Уитъкър да влиза или излиза от апартамента си над магазинчето за пържени картофи, разположено на оживена пешеходна улица на гърба на Катфорд Тиътър. Рибарници, перукерски ателиета, кафенета и пекарни обточваха периметъра на театъра и над всички тях имаше апартаменти с по три прозореца, извити в дъга отгоре. Тънките завеси на жилището, където Пищяла предполагаше, че живее Уитъкър, бяха неизменно спуснати. Денем пазарски сергии изпълваха улицата и осигуряваха на Страйк полезно прикритие. Смесващите се миризми на тамян от сергията на ловеца на сънища и на суровите парчета риба върху лед изпълваха ноздрите му, докато накрая почти не ги забелязваше вече.

В продължение на три вечери Страйк бе наблюдавал от служебния вход на театъра срещу апартамента, без да вижда нищо друго освен размазани сенки, движещи се зад пердетата. И тогава в сряда вечерта вратата до тази на магазинчето за пържени картофи се отвори и отвътре се показа мършава тийнейджърка.

Тъмната й мръсна коса беше прибрана назад от заешкото й лице с хлътнали бузи и биещ на виолетово тен, характерен за болните от туберкулоза. Носеше отрязана над талията блузка, сив суичър и клин, в който тънките й крака приличаха на клечки. С кръстосани ръце, обгърнали слабото й тяло, влезе в магазинчето за картофи, като се облегна на вратата, докато тя поддаде и после буквално влетя вътре. Страйк прекоси улицата с такава скорост, че успя да задържи вратата, преди да се хлопне, и застана на опашката зад нея.

Щом дойде редът й, мъжът зад щанда я заговори по име.

– Всичко наред ли е, Стефани?

– Да – отвърна едва чуто тя. – Две кока-коли, моля.

Имаше многобройни пиърсинги по ушите, носа и устната. След като плати в монети, тя си тръгна с наведена глава, без да погледне Страйк.

Той се върна в тъмния си вход отсреща, където изяде току-що купените картофки, без да отмества очи от осветените прозорци над магазинчето. Покупката на две кока-коли означаваше, че Уитъкър е горе, може би проснат гол върху матрак, както Страйк го беше виждал толкова често в юношеските си години. Детективът смяташе, че вече е надживял всякакви емоции, ала докато стоеше на опашката в магазинчето, мисълта, че мръсникът може да е само на метри от него и да ги делят единствено паянтовият дървен под и мазилката, накара пулса му да запрепуска. Упорито наблюдава апартамента, докато светлината вътре бе угасена около един през нощта, но от Уитъкър нямаше и следа.

С Лейн също не му се усмихна късметът. Внимателното проучване на улицата в Гугъл показа, че балконът, на който червенокосият бе позирал за снимката си в сайта за дарения, беше на апартамент в Уоластън Клоуз, бедняшка жилищна сграда недалеч от кулата Страта. Нито в телефонния указател, нито в списъците на регистрираните гласоподаватели имаше някаква следа от Лейн. Но Страйк още пазеше надежда, че той може да живее там като гост или наемател без стационарен телефон. В неделя вечер отдели часове да наблюдава апартаментите, като използва очила за нощно виждане. Беше ги донесъл от къщи. С тях можеше да надзърта през незакритите със завеси прозорци, когато те станаха тъмни, но така или иначе, не видя шотландеца да влиза и излиза или да се движи из някой от апартаментите. Тъй като нямаше желание да подсказва на Лейн, че го е погнал, Страйк се отказа да разпитва съседи, а просто стоеше през деня под тухлените сводове на близкия железопътен мост, които бяха запълнени и създаваха подобни на тунели пространства. Тук се бе настанил дребният бизнес: еквадорско кафе, фризьорски салон. Докато ядеше и пиеше сред весели южноамериканци, Страйк се открояваше с мълчанието си и суровото си изражение.

Новата му прозявка прерасна в поредния стон от умора, когато се протегна на стола на Робин пред компютъра, така че не чу първите потракващи стъпки по стълбите. Щом осъзна, че някой се качва, погледна часовника си. Беше твърде рано за Робин. Влакът на майка й потегляше в единайсет. Пред матираното стъкло на входната врата се появи сянка. Чу се почукване и за смайване на Страйк в офиса влезе Двата пъти.

Той беше шкембест бизнесмен на средна възраст и значително по-заможен, отколкото предполагаше смачканата му и нев­зрачна външност. Лицето му, с нищо незапомнящо се, не беше нито красиво, нито грозно, а днес беше изкривено от почуда.

– Тя ме заряза – изтърси на Страйк без увод.

Тръшна се на канапето от изкуствена кожа и то изригна с фалшиви пръдни, които го оставиха стъписан; явно за втори път този ден, каза си Страйк. За човека несъмнено беше шок да го изоставят, когато се бе заел да събира доказателства за изневяра и да ги представи на въпросната блондинка, като самият той сложи край на връзката. Колкото повече Страйк опознаваше клиента си, толкова по-ясно му ставаше, че за Двата пъти това представляваше някаква удовлетворителна сексуална кулминация. Беше особена смесица от мазохист, воайор и маниак на тема контрол.