В служба на злото

Докато слизаше предпазливо по каменните стълби, Страйк нямаше как да не си помисли, че можеше да работи тук, редом с Хардейкър, подложен на познатата рутина и изисквания на Отдела за специални разследвания. Армията беше изявила желание да го задържи въпреки недъга му. Той никога не се бе разкайвал за решението си да я напусне, но това внезапно и кратко потапяне в стария му живот предизвика неизбежна носталгия.

Когато излезе под слабото слънце, греещо през прокъсаните гъсти облаци, осъзнаваше по-остро отвсякога промяната в ситуацията си. Сега беше свободен, независещ от изискванията на неразумни висшестоящи и от ограниченията на офис, заобиколен от скали, но пък и лишен от властта и статута на Британската армия. Беше съвсем сам в начинанието си, което можеше да се окаже гонене на вятъра, и въоръжен само с няколко адреса, се надяваше да хване мъжа, изпратил на Робин женски крак.

15

Where’s the man with the golden tattoo?

Blue Öyster Cult, ‘Power Underneath Despair’25

25 Къде е мъжът със златната татуировка? Блу Ойстър Кълт, „Силата зад отчаянието“ – Б. пр.

Както Страйк бе очаквал, шофирането на минито, дори след като бе регулирал доколкото е възможно седалката, се оказа крайно неудобно. Липсата на дясно стъпало означаваше, че трябва да натиска педала на газта с лявото. Това изискваше неудобно изкривяване на тялото му в бездруго ограниченото пространство. Чак когато напусна шотландската столица и благополучно се озова на правото шосе А7 към Мелроуз, вече можеше да насочи мислите си от механиката на шофиране на взетата назаем кола към редник Доналд Лейн от Кралския граничен пехотен полк, когото за пръв път беше срещнал единайсет години по-рано на боксовия ринг.

Беше се случило една вечер в зле осветена спортна зала, която кънтеше от виковете на петстотин войници. Тогава той беше ефрейтор Корморан Страйк от Кралската военна полиция, в отлична физическа форма, трениран и мускулест, с два здрави крака, готов да покаже какво може в армейския боксов турнир. Поддръжниците на Лейн бяха поне три пъти по-многобройни от тези на Страйк. Не опираше до лично отношение. Военната полиция по принцип беше непопулярна. Да видят Червена барета в нокаут щеше да е удовлетворяващ завършек на една вечер с добър бокс. И двамата бяха едри мъже и това беше заключителната среща за този ден. Ревът на тълпата бе проникнал във вените на състезателите като втори пулс.

Страйк си спомняше малките черни очички на противника си и острата му късо постригана коса, тъмночервеникава като лисича козина. На лявата му ръка имаше татуировка на жълта роза, простираща се от рамото чак над лакътя. Вратът му беше много по-дебел от тясната му челюст, бледите му гърди без окосмяване бяха мускулести като на мраморна статуя на Атлас, луничките, осеяли ръцете и раменете му, се открояваха като ухапвания от насекоми върху бялата му кожа.

След четири рунда силите бяха равни, като по-младият мъж беше може би по-бърз в краката, а Страйк го превъзхождаше с техника.

В петия рунд Корморан парира, финтира към лицето, а после нанесе на Лейн удар в бъбреците, с който го просна на пода. Анти-Страйк лагерът притихна, когато противникът му се стовари на ринга, после в залата отекна дюдюкане, подобно на слонски рев.

Докато реферът преброи до шест, Лейн вече се беше изправил, ала очевидно бе оставил част от дисциплината си на пода. Удари напосоки; временен отказ за брейк, който му спечели строго мъмрене от рефера; кроше след звънеца и второ предуп­реждение.

Минута след началото на шестия рунд Страйк успя да се възползва от западащата техника на противника си и изтласка Лейн, от чийто нос бе рукнала кръв, върху въжетата. Когато реферът ги раздели, а после им даде знак да продължат, Лейн изостави и малкото запазено цивилизовано поведение и се опи­та да нанесе удар с глава. Реферът понечи да се намеси и той направо откачи. Страйк едва успя да избегне ритник в чатала, после се озова притиснат в клинч, а Лейн заби зъби в лицето му. Чу сякаш някъде отдалеч виковете на рефера, а публиката внезапно притихна, ентусиазмът отстъпи на неловкост при вида на грозната сила, бликаща от Лейн. Реферът със сила раздели боксьорите и се разкрещя на Лейн, но той сякаш въобще не го чуваше, само наново събра сили и замахна към Страйк, който отстъпи встрани и нанесе тежък удар в корема на Лейн. Противникът му се преви на две, останал без въздух, и падна на колене. Страйк напусна ринга, съпроводен от слаби аплодисменти, а от ухапаната му скула течеше кръв.

Корморан, който се класира втори в турнира след сержант от парашутните части, беше преместен от Олдършот две седмици по-късно, но не преди до него да стигне слухът, че Лейн е получил наказание да не напуска казармата заради липсата на дисциплина и насилие, проявени на ринга. Наказанието би могло да е и по-строго, но, както научи Страйк, командващият офицер на Лейн приел оправданието му за смекчаващи обстоятелства. Версията му била, че е излязъл на ринга силно разстроен от новината за спонтанния аборт на годеницата му.