В служба на злото

Единственото му оправдание, ако трябваше да се оправдава заради действията си, щеше да бъде бебешкият плач. Можеше и да не го сметнат за достатъчно основание за влизане с взлом без съдебна заповед. Страйк изпитваше недоверие към всеки, който се осланяше твърде много на инстинкти и интуиция, но беше убеден, че ставаше нещо нередно. Имаше изострен нюх към странното и злото. През детството си се беше нагледал на неща, които други хора предпочитат да си мислят, че съществуват само по филмите.

Вратата поддаде и се отвори на второто блъскане с рамо. В кухнята се носеше лоша миризма. Никой не беше изхвърлял боклука от дни. Той влезе по-навътре в къщата.

– Госпожо Лейн?

Никой не отговори. Слабият плач на бебето се носеше от горния етаж. Той се качи по стълбите, като не спираше да подвиква пътьом.

Вратата към основната спалня беше отворена. Стаята беше в полумрак. Вонеше отвратително.

– Госпожо Лейн?

Тя беше гола, вързана за едната китка за таблата на леглото, частично покрита със силно окървавен чаршаф. Бебето лежеше на дюшека до нея само по памперс. Страйк веднага забеляза, че изглежда някак спаружено и има нездрав вид.

Той прекоси стаята, за да я освободи, а другата му ръка вече бъркаше в джоба за мобилния телефон, за да повика линейка, но тя промълви с пресекващ глас:

– Не... вървете си... махнете се...

Страйк рядко бе виждал такъв ужас. В своята безчовечност мъжът й се беше превърнал за нея в едва ли не свръхчовешка фигура. Дори когато Страйк развързваше китката й, цялата окървавена и подута, тя го умоляваше да я остави там. Лейн й бил казал, че ще я убие, ако бебето не е по-кротко, когато се върне. Тя изглеждаше неспособна да си въобрази бъдеще, в което съпругът й да не бъде нейният всесилен тиранин.

* * *

Доналд Лейн беше осъден на шестнайсет години затвор за онова, което бе причинявал на съпругата си, и именно показанията на Страйк го пратиха зад решетките. До последно Лейн отричаше всичко, твърдеше, че жена му сама се връзвала, че й харесвало така, че била чалната, че не се грижела за бебето, че се опитвала да го натопи без вина, че било скроена работа.

Страйк едва ли пазеше по-гадни спомени в съзнанието си. Странно, че ги съживи, докато минито се движеше покрай зелени хълмове, искрящи под засилващото се слънце. Гледката бе необичайна за Страйк. Огромните маси гранит, заоблените хълмове излъчваха чуждоземна величественост в своята голота и спокойна шир. Повечето от детството си бе прекарал на морския бряг с вкус на сол във въздуха. Това бе гориста местност с река, задагъчна и тайнствена по различен начин от Сейнт Моус, градчето с неговата дълга история на контрабандисти, с бряг, отрупан с колоритни къщи.

Докато отминаваше впечатляващ виадукт вдясно, мислеше за психопати и как ги имаше навсякъде, не само по запуснати гета и бордеи, но дори тук, на това място, белязано с ведра красота. Такива като Лейн наподобяваха плъхове: човек знаеше, че ги има, но не се замисляше за тях, докато не се озовеше лице в лице с някой.

Два миниатюрни каменни замъка стърчаха като часовои от двете страни на пътя. Докато Страйк влизаше в родния град на Доналд Лейн, слънцето се показа изцяло и грейна с пълна сила.

16

So grab your rose and ringside seat,

We’re back home at Conry’s bar.

Blue Öyster Cult, ‘Before the Kiss’27

27 Грабни си розата и заеми по-предно място, / отново у дома сме, в кръчмата на Конри. Блу Ойстър Кълт, „Преди целувката“ – Б. пр.

Зад стъклената врата на магазин на главната улица висеше домакинска кърпа. Декорирана беше с графични рисунки на местни забележителности, но онова, което привлече вниманието на Страйк, бяха стилизираните жълти рози, досущ като татуировката, която си спомняше върху якия бицепс на Доналд Лейн. Спря се да прочете стихчето в средата:

It’s oor ain toon

It’s the best toon

That ever there be:

Here’s tae Melrose,

Gem o’ Scotland,

The toon o’ the free.28

28 Нашият роден град е това, / най-хубавият град, / който има на света. / Да живее Мелроуз, / перла на Шотландия / и люлка на свободни хора. Джак Дръмънд, „Тост за Мелроуз“– Б. пр.

Беше оставил мини купъра на паркинга до абатството, чиито тъмночервени дъги се издигаха на фона на бледосиньото небе. По-назад, на югоизток беше тройният връх на Ейлдън Хил, който Страйк беше забелязал на картата и който придаваше отличителен драматизъм на линията на хоризонта. Поръча си кифличка с бекон в близко кафе и я изяде на външна маса, а после запали цигара и изпи втория си силен чай за деня. След това той пое пеша да търси Уинд, домашния адрес, който Лейн бе посочил шестнайсет години по-рано при постъпването си в армията и за чието произношение Страйк не беше съвсем сигурен дали е Уинд или Уайнд.

Огряно от слънцето, градчето изглеждаше проспериращо. Страйк вървеше по стръмната главна улица към централния площад, където сред леха от цветя се издигаше стълб, увенчан с еднорог. На кръгъл камък в настилката бе написано старото римско име на града – Тримонциум, и Страйк се досети, че то вероятно е свързано с тривърхия хълм недалеч.