В служба на злото

Дори и тогава, години преди да получи допълнителните сведения за Лейн, които сега го бяха довели на този провинциален път в наето мини, той не бе повярвал, че мъртъв зародиш би означавал нещо за животно, каквото подозираше, че се таи зад млечнобялата неокосмена кожа на Лейн. Белезите от резците му още личаха на скулата на Страйк, когато напусна страната.

Три години по-късно отиде в Кипър, за да разследва предполагаемо изнасилване. Когато влезе в стаята за разпити, за втори път се озова лице в лице с Доналд Лейн, вече понапълнял и с няколко нови татуировки, с лице, станало още по-луничаво от кипърското слънце и бръчки, вдълбани около хлътналите му очи.

Не беше изненадващо, че адвокатът на Лейн направи възражение следствието да бъде водено от човек, когото клиентът му бе ухапал навремето, така че Страйк се размени с колега, който разследваше търговия с наркотици. Седмица по-късно двамата се срещнаха на по питие и за своя изненада Страйк установи, че колегата му е склонен да повярва на версията на Лейн, че предполагаемата жертва, местна келнерка, доброволно правила секс със заподозрения в пияно състояние. Впоследствие съжалявала, защото приятелят й чул да се говори, че двамата с Лейн си тръгнали заедно от кръчмата. Нямаше свидетели на предполагаемото нападение, за което келнерката твърдеше, че било извършено с опрян до нея нож.

– Тя е типичната купонджийка – гласеше оценката на човека от Отдела за специални разследвания по повод предполагаемата жертва.

Страйк не беше в позиция да му противоречи, но не беше забравил как някога Лейн бе успял да спечели съчувствието на старши офицер след проява на насилие и неподчинение пред стотици свидетели. Когато Страйк се поинтересува за подробности от историята на Лейн и поведението му, колегата му описа умен и симпатичен човек с хапливо чувство за хумор.

– Вярно, дисциплината му куца малко – призна следователят, който се беше запознал с досието на заподозрения. – Само че не го виждам като изнасилвач. Женен е за сънародничка, тя е тук с него.

Страйк се върна да разследва под палещото слънце своя случай с наркотици. Две седмици по-късно, вече с брада, която растеше удобно бързо, когато му беше нужно да изглежда „по-малко военен“, той лежеше на дъсчения под в опушено от дим таванско помещение и слушаше странна история. Предвид запуснатия вид на Страйк, сандалите му като на Исус Христос, торбестите шорти и всевъзможните гривни по масивните китки, за дрогирания млад кипърец до него бе оправдано да не си дава сметка, че говори пред британски военен полицай. Бяха се проснали редом с цигари марихуана в ръце и събеседникът му споделяше с него за неколцина войници, търгуващи на острова, и то не само с канабис. Акцентът на младежа бе толкова силен, а Страйк беше тъй зает да запомня подобия на действителни имена и на псевдоними, че отначало не свърза новото име „Дънълън“ с някой познат. Едва когато кипърецът заразправя как „Дънълън“ връзвал жена си и я изтезавал, Страйк го свърза с Лейн.

– Луд човек – заключило бе момчето с волски очи. – Че нали тя ще се опита да се махне.

След внимателно и привидно небрежно подпитване Страйк установи, че Лейн лично е разправил историята на кипъреца очевидно с цел отчасти да го забавлява, отчасти да спечели близост с човека, на когото продава дрога.

Сийфорт Истейт беше напечено от обедното слънце, когато Страйк отиде там на другия ден. Къщите тук бяха най-старите от всички на острова, където бяха настанени военни – боядисани в бяло и поовехтели. Избрал бе време за посещение, когато Лейн, успешно отървал се от обвинението в изнасилване, беше зает на работа. Когато позвъни на входната врата, чу само далечен плач на бебе.

– Според нас тя страда от агорафобия26 – сподели съседка клюкарка, побързала да доприпка отвън, за да изкаже мнението си. – Има нещо ненаред там. Просто е прекалено срамежлива.

26 Вид тревожно разстройство, при което пациентите преживяват немотивирани пристъпи на паника при пребиваване в места, откъдето не е възможно бързо напускане или излизане, или не е възможно навременно получаване на помощ в случай на прилошаване или криза. – Б. р.

– Ами съпругът й?

– Дони? О, той е душа човек – възторжено възкликна съседката. – Само да го чуете как имитира ефрейтор Оукли! Прекрасно го докарва, много е смешен.

Имаше правила, много от тях свързани с влизането в дома на друг войник без неговото изрично разрешение. Страйк потропа на вратата, но отговор не последва. Все така чуваше плача на бебето. Заобиколи от задната страна на къщата. Всички завеси бяха спуснати. Почука и на задната врата. Нищо.