Вампирът Лестат

Писмата на Роже винаги ме обезпокояваха. Сърцето ми започваше да бие учестено и не можех да не се запитам: какво бях очаквал аз от трупата? Защо тяхната дързост и изобретателност ме изненадваха? Всички ние притежавахме способността да вършим подобни неща.

Когато се установих във Венеция, където прекарах много време в напразно търсене на картините на Марий, вече Елени ми пишеше пряко писма с изящен вампирски почерк.

Те били най-популярното развлечение на нощен Париж, пишеше ми тя. От цяла Европа идвали „актьори“, за да постъпят при тях, и броят на участниците в трупата нараснал до двайсет, и дори и мегаполисът едвам успявал да ги изхрани.

Приемаме само най-способните артисти, онези, които притежават наистина смайваща дарба, но над всичко ценим дискретността. Не обичаме скандалите, както сигурно се досещаш.

Що се отнася до техния скъп цигулар, тя пишеше за него с обич, че е тяхно най-голямо вдъхновение, че пишел най-остроумните пиеси, като вземал сюжетите от разкази, които четял.

Но извън работата понякога е направо невъзможен. Трябва непрекъснато да бъде следен, за да не увеличава броя ни. Хранителните му навици са изключително немарливи. А се случва да говори потресаващи неща пред непознати, за щастие твърде здравомислещи, че да му повярват.

С други думи казано, той се опитваше да създава други вампири. И не ловуваше скришом.