Вампирът Лестат

Ако те ловуваха в Сан Франциско, аз не ги виждах. Обаче Сан Франциско е гъстонаселен и оживен град. А аз бях лукав и потаен, какъвто винаги съм бил.

Най-сетне на адреса в Монтерей заваляха телеграми. Бяхме успели. Продажбите на албума ни чупеха рекордите и тук, и в Европа. След Сан Франциско можехме да свирим, в който си пожелаем град. Моята автобиография се продаваше във всички книжарници от едното крайбрежие до другото. „Вампирът Лестат“ оглавяваше класациите.

След вечерния лов в Сан Франциско поемах по протежението на дългата улица Дивисадеро. Черната черупка на поршето пълзеше покрай разрушени викториански къщи и се питах в коя ли от тях, ако изобщо се намираше там, Луи бе разказал на смъртния младеж историята от „Интервю с вампир“. Не спирах да мисля за Луи и за Габриел. Мислех за Арман. Мислех за Марий — за Марий, когото бях предал със своя разказ.

Дали „Вампирът Лестат“ протягаше електронните си пипала достатъчно далече, че да ги докосне? Дали бяха гледали видеоклиповете — „Наследството на Магнус“, „Децата на мрака“, „Онези, които трябва да бъдат пазени“? Мислех и за други древни създания, чиито имена бях разкрил — Маел, Пандора, Рамзес Прокълнати.

Нямаше никакво съмнение, че Марий би могъл да ме открие, каквато и секретност да осигурявах и каквито и предпазни мерки да вземах. Неговите сили можеха да преодолеят дори и обширните разстояния в Америка. Ако той гледаше, ако бе чул…

В ума ми отново изникна старият сън за Марий, който въртеше кинокамерата, за трепкащите образи на стената на светилището на Онези, които трябва да бъдат пазени. Дори и в спомена всичко бе окъпано в невъзможен блясък и сърцето ми запрескача.

И постепенно аз разбрах, че съм започнал да разбирам самотата поновому, по нов начин измервах мълчанието, простиращо се до края на света. И единственото, с което разполагах, за да го наруша, бяха онези записи на заплашителни свръхестествени гласове без образи, и злобата в тях все повече нарастваше:

— Не смей да излизаш на сцената в Сан Франциско! Предупреждаваме те! Предизвикателството, което отправяш, е твърде вулгарно, твърде презрително. Ще рискуваме всичко, дори и публичен скандал, за да те накажем!

Нелепото съчетание от архаичен език и безподобното американско произношение ме разсмиваше. Какво ли представляваха те, тези съвременни вампири? Дали имаха влияние върху размножаването и възпитанието, след като поемаха по пътя заедно с немъртвите? Дали възприемаха даден стил? Дали живееха на сборища, или се разкарваха с големи черни мотоциклети, както аз обичах?

Възбудата в мен нарастваше неудържимо. И докато обикалях сам нощем и от радиото гърмеше музика, аз усещах как в мен напира чисто човешко въодушевление.

Жадувах да свиря също като моите смъртни — Костеливо орехче, Алекс и Лари. След изтощителния труд по записите и клиповете исках заедно да извисим глас пред пищящата навалица. И понякога спомените за онези тъй отдавна отминали вечери в театърчето на Рено изникваха твърде ясни. В ума ми изскачаха най-странни подробности — усещането от белия грим, докато го мажех по лицето си, уханието на пудрата, мигът преди излизането пред светлините на рампата.

Да, всичко постепенно се оформяше, и ако заедно с него ни връхлетеше и гневът на Марий, то аз си го бях заслужил, нали?

Сан Франциско ме очароваше и донякъде ми вдъхваше смирение. Не беше трудно да си представя моя Луи на това място. То напомняше на Венеция — мрачни разноцветни къщи и жилищни постройки, долепени една до друга, се издигаха над тесни черни улички. Неустоими бяха светлините, пръснати по хълмове и долини; и твърдата бляскава пустиня от небостъргачи в центъра, устремили се като приказна гора нагоре сред океан от мъгли.

Всяка нощ, щом се завърнех в долината Кармел, изваждах чувалите с писма от фенове, препратени в Монтерей от Ню Орлиънс, и търсех сред тях вампирски почерк: букви, изписани малко по-плътно, леко старомоден стил… Може би по-скандална проява на свръхестествена дарба в писмо, написано на ръка с готически шрифт. Ала там нямаше нищо друго, освен пламенното обожание на смъртните.

Скъпи Лестат, ние с приятелката ми Шерил те обичаме! Не можем да си намерим билети за концерта в Сан Франциско, въпреки че се редихме на опашка шест часа! Моля те, изпрати ни два билета. Ще бъдем твои жертви. Пий от кръвта ни!

Три часът през нощта преди концерта в Сан Франциско. Прохладната, зелена райска долина Кармел спи. Аз дремех в просторната бърлога зад стъклената стена с гледка към планините, и в съня ми се явяваше Марий. Марий ми каза насън:

— Защо рискува да си навлечеш моята мъст?

— Ти ми обърна гръб — отвърнах.

— Не е това причината — рече той. — Ти действаш, воден от подтик, ти искаш да вдигнеш всичко във въздуха.