Веровещица

- Ха-ха - подметна Сафи сухо. - Говоря сериозно, Изьолт. Някога да си виждала хората да

посрещат така гилдмайсторите в Далмотия? Защото аз не съм. А и в Прага никой не се

прехласва особено по карторските домове и домни.

Тя тръсна глава, за да прогони спомените за собственото си имение, където никой -

абсолютно никой - не беше поглеждал чичо Ерон по този начин.

Нито пък нея. Цял живот си беше повтаряла, че това не ѝ пречи. Че не държи селяните и

земеделците да я харесват... дори да я забелязват. И какво, като обвиняваха нея за пияния ѝ

чичо, сякаш тя би могла някак да сложи край на своеволията му?

Радостта на хората от земите на Нихар при вида на Мерик обаче... До този момент не

беше ставала свидетел на подобна преданост... Може би с право казваха, че човек трябва да

се отдаде на своя народ.

Разбира се, тя вече нямаше народ. Завръщането в Картора би било самоубийство... или

поне гарантирано поробване като личната веровещица на Хенрик.

Мерик беше спрял при градината и около него се бяха насъбрали посрещани. Сафи

забави крачка и също спря.

До нея Изьолт изпусна уморена, благодарна въздишка и се обърна към реката.

- Виж, строят воденица.

Действително, от другата страна на бързеите група мъже с викове издигаха, ковяха и

укрепваха скелето на нова постройка. Бяха облечени като войниците отпреди малко, а зад

тях бризът поклащаше боровете... живите борове.

- Явно и тези са от хората на Йорис - обяви Сафи и потропа с пети в прахоляка. - Май са

доста, а? Тази сутрин ни обградиха поне двайсетина, при това те са само от поста край

залива. Тук са повече - тя посочи двама войници, които пресичаха реката по моста. -

Изключено е всички да са войници на Нихар. Хабим ми е разказвал, че дори когато

родителите ми били живи и земите на Хастрел били в разцвета си, нямало повече от

петдесет войници.

- Намираме се на самата граница с Далмотия - Изьолт почеса брадичка замислено. -

Тоест това със сигурност е бойна зона.

Сафи кимна бавно.

- И тъй като вече е пострадала, е идеалното бойно поле след възобновяването на

военните действия.

- Възобновяване? - Изьолт присви очи към нея. - Знаеш със сигурност, че Спогодбата

няма да бъде продължена?

- Не... но съм почти сигурна.

Сафи проследи разсеяно едно куче, което подтичваше покрай строежа. То носеше нещо

малко и космато в уста -и изглеждаше доволно от улова си.

- Когато бях във Веняса - продължи тя внимателно, -чичо Ерон каза, че се задавала

война, но той се надявал да я спре. А Матю спомена, че Спогодбата щяла да се разпадне

преждевременно.

- Защо тогава са организирали Срещата за Спогодбата, ако никой не възнамерява да

преговаря за мир?

- Не съм сигурна... макар че знам, че Хенрик е искал да използва Срещата като трибуна, от която да обяви... годежа си с мен - тя едва успя да изговори думата. - Обявление, което се

оказа пречка за плана на чичо Ерон.

- Хм-м-м... - Изьолт се раздвижи и наметалото ѝ прошумоли. - Е, предвид че

марсточаните знаят, че си с принц Мерик, император Хенрик вероятно също ще научи. С

други думи, има голяма вероятност и двете империи да се появят тук всеки момент.

Кожата на ръцете на Сафи настръхна и тя промърмори:

- Права си.

Нямаше как да потисне каменната хватка, в която страхът скова гръбнака ѝ, както и

свиването на стомаха си при мисълта, че Картора и Марсток действително щяха да дойдат

тук. И че изобщо нямаше да се притеснят да нарушат Спогодбата, ако това беше цената, за

да си осигурят една веровещица.

- Трябва да побързаме - рече Сафи на Мерик, който се беше привел над картата на

Стоостровието.

Двамата стояха на няколко крачки един от друг в каюта с люкове, подобна на каютата

на Мерик на „Жана“... само че всичко беше наопаки. Стените се разтваряха нагоре, вместо

надолу, а вратата беше на една стъпка над пода и за да влезе, човек трябваше да прекрачи

високо.

Сафи беше накарала Мерик и Йорис да преминат по-бързо през Дара на Ноден - Мерик

можеше да поздрави хората си по-късно - и Йорис беше отвел всички в галерата, която

беше предизвикала усмивка дори у Изьолт.

Корабът лежеше върху квартердека си и беше подпрян под мостика за стабилност. През

средата му минаваше път тека, подслонена под главната палуба, която играеше ролята на

таван. Отгоре висяха стълби, които даваха достъп до трюма, а към някогашната

капитанска каюта беше построено грубо стълбище.

Йорис намусено беше повел Иврен и Изьолт да се нахранят, а Сафи беше последвала

Мерик в капитанската каюта, до масата с карти в средата - също като тази на „Жана“.

Люковете вече нямаха стъкла и отворените летви на щорите пропускаха шума от

всекидневното оживление - както и приятния бриз. Корабът имаше дебели стени, жегата

вече се усещаше в късната утрин и Сафи установи, че вътре се поти повече, отколкото