Веровещица

Корлант дет Миденци почти не се беше променил от последния път, когато го беше

видяла Изьолт. Косата му може и да беше пооредяла и леко сивееше отстрани, но бръчките

над веждите му бяха все така дълбоки - успоредни ивици, породени от склонността винаги

да изглежда леко удивен.

И в момента изглеждаше леко удивен - вдигнал високо вежди, впил блестящите си очи в

лицето ѝ. Той се приближи до нея, а Гречя не се и опита да го спре. Вместо това Алма скочи

на крака и изсъска на Изьолт:

- Стани.

Тя се изправи, макар че не разбираше защо е длъжна да го прави. Гречя беше

предводителка на племето, не този сладкогласен пурист, който сееше разногласия още в

детството ѝ. Защо не седнеше той?

Корлант спря пред нея. Нишките му проблясваха със зелено любопитство и охрено

подозрение.

- Помниш ли ме?

- Разбира се - отвърна тя, скръсти ръце в полите си и вдигна глава, за да го погледне в

очите.

За разлика от останалите членове на племето, той беше висок точно колкото си

спомняше и дори носеше същата мрачна кафява роба и същия зацапан златен синджир

около врата си.

Несполучлив опит да си докара вид на пуристки духовник. Изьолт вече беше видяла

достатъчно истински духовници, обучени в истински пуристки средища, и ѝ беше ясно

колко далеч е Корлант от тях.

Въпреки това обаче Алма и Гречя явно му засвидетелстваха почит. И си разменяха

тревожни погледи зад гърба му, докато той оглеждаше Изьолт.

Той закрачи наперено около нея, изследвайки я с поглед. Косъмчетата по ръцете ѝ

настръхнаха.

- Външният свят е оставил оттенъка си върху теб, Изьолт. Защо се върна?

- Този път възнамерява да остане - вметна Гречя. - Отново ще заеме мястото си като моя

чиракиня.

- Значи си я очаквала? - нишките на Корлант потъмняха враждебно. - Не си го

споменавала пред мен , Гречя.

- Не беше сигурно - изчурулика Алма и грейна жизнерадостно. - Добре знаете, че Гречя

не обича да разтяга тъканта на селището, ако може да го спести.

Корлант изсумтя и премести вниманието си на Алма. Нишките му отново се засукаха в

охрено подозрение, а дълбоко под него - сластно люляково. После очите му пронизаха

Гречя и сластта изригна ярко.

Стомахът на Изьолт се сви. Когато замина, нещата не стояха така. В детството ѝ

Корлант беше досадник, който дърдореше за опасностите и греховете, свързани с

вещиците. И непрекъснато повтаряше, че истинската отдаденост на Луната майка се

състои в отказването от магията. И в изкореняването ѝ.

Изьолт обаче не му обръщаше внимание, както правеха и останалите от племето.

Вярно, Корлант се навърташе покрай дома им и умоляваше Гречя да се заинтригува от

него. Дори я беше попитал не иска ли да му стане съпруга - макар че тя не можеше да се

жени. В номатските племена можеха да се женят само сърценишките, а нишковещиците

нямаха сърценишки.

Отначало Гречя пренебрегваше опитите му да се сближат. След това беше обяснила

разумно, посочвайки племенните закони на номатците, както и правилата на Луната

майка. По времето, когато Изьолт напусна племето обаче, Гречя вече заключваше вратите

нощем с железни катинари и плащаше на двама местни в сребро, за да държат коварния

Корлант далеч.

При последното ѝ посещение обаче Корлант беше изчезнал - тя беше решила, че си е

тръгнал завинаги. Явно обаче случаят не беше такъв - и явно нещата се бяха променили.

По някакъв начин той държеше козовете.

- Предупредих племето за пристигането на Изьолт -рече той и изпъна гръб до пълната

си височина. Главата му почти опря в тавана. - Добре е скоро да започнем Приветствието.

- Колко си съобразителен - рече Гречя.

Изьолт обаче забеляза потръпването на челюстта на майка си. Гречя беше уплашена.

Истински уплашена.

- Завръщането на Изьолт ме разсея - продължи тя - и съвсем забравих за Приветствието.

Ще трябва да я преоблечем...

- Не - отсече Корлант.

Той се врътна отново към Изьолт; в очите му грееше жестокост, а нишките му отново

станаха враждебни.

- Нека племето я види точно каквато е - опетнена от външния свят.

Той подръпна чирашкия ръкав на Изьолт и тя се насили да склони глава.

Може и да не беше способна да разчете майка си или Алма, но разчиташе Корлант. Той

искаше контрол; искаше подчинението ѝ, затова коленете ѝ изпукаха в непохватен

реверанс, а тя успя да изкурка. Стонът поде от стомаха ѝ и тя стисна корем с ръце.

Звучеше ужасяващо престорено и за частица от секундата Изьолт за пореден път си

каза, че Сафи трябваше да е тук с нея. Тя щеше да се справи с това, без да ѝ мигне окото.

Обаче Алма не даде да се разбере, дори да беше доловила, че Изьолт се преструва.

Просто се завтече към нея.

-Добре ли си?

- Лунният ми цикъл - простена Изьолт.

Тя кръстоса очи с Корлант и със задоволство забеляза, че нишките му вече бяха

побледнели от погнуса.

- Нуждая се от нови превръзки за кръвта.