Веровещица

Контролирай ума си. Една нишковеща не заеква“.

- Какъв - изтърси тя най-накрая - е този Кукловод?

- Млада нишковеща.

Ножиците тракаха по косата на Изьолт - по-силно, по-бързо. Косата ѝ се сипеше по пода

като пясък.

- Всеки от преминаващите номатски кервани разказва историята различно, но основата

си остава непроменена. Нишковеща, която не може да прави нишкокамъни, не може да

контролира чувствата си и... и е изоставила племето си.

Изьолт преглътна сухо. Този Кукловод определено звучеше познат.

- Говорят, че за разлика от нашата ефирна връзка с нишките - продължи Гречя, -

способностите на това момиче идват от Пустотата. Казват, че има власт над пръснатите. Че

командва огромна армия от тях... а в най-зловещата версия на историята дори умее да

връща живота на мъртвите.

Студ скова раменете на Изьолт.

- Как?

- Прекъснатите нишки - отвърна тихо Гречя. - Твърди, че има власт над нишките на

пръснатите. Да ги вие според волята си, дори след като те са умрели.

- Трите черни нишки на пръснатите - прошепна Изьолт, а ножиците внезапно спряха да

щракат.

В същия миг Алма изпълзя от избата, стиснала в едната си ръка черна рокля, а в другата

- бели превръзки за раната. Тя стигна до печката пъргаво и отвори желязната вратичка.

Гречя обърна лице към Изьолт.

- Знаеш за прекъснатите нишки?

- Виждала съм ги.

Гречя опули очи, а лицето ѝ пребледня.

- Не бива да казваш на никого за това, Изьолт. На никого. С Алма мислехме, че са

измислица. Че тази, Кукловода, - както и Корлант, - ги използват, за да плашат хората.

Устата на Изьолт пресъхна.

- Значи вие не ги виждате тези нишки?

- Не. А сме виждали пръснати.

- А-аз не м-мога да правя нишкокамъни... - зареди Изьолт. - Тогава з-защо трябва точно

аз да виждам прекъснатите нишки?

Гречя замълча, после подръпна косата ѝ и ножиците отново подеха тракането си. Не

след дълго над печката се изви струйка дим. Алма се върна до тезгяха и подаде на Изьолт

традиционната черна рокля на нишковещите. Черното беше цветът на всички нишки, взети заедно, а по яката, тесните маншети и ръба на полите имаше три цветни линии: права пурпурна свързвателните, виеща се маслиненозелена за съзидателните и

прекъсната сива за разкъсвателните.

- Колко време смяташ да останеш? - прошепна дрезгаво Алма почти нечуто на фона на

огъня.

- Само една нощ - отвърна Изьолт.

Наум се постара да прогони мислите за кръвовещия. Имаше си достатъчно тревоги

около племето. Разсеяно тя взе в ръка продълговато парче необработен камък от тезгяха.

Рубин, каза си. Около камъка умело беше омотано парче розова като залеза нишка, с възли

и примки.

През няколко камъка лежеше неговият близнак. Изьолт не пропусна да забележи и

сапфирите в дъното на масата, както и няколкото опала.

Единствено в дома на някоя нишковеща човек можеше да се натъкне на скъпоценни

камъни, оставени без надзор. Нишковещите обаче познаваха камъните си - дори можеха да

ги проследят, - така че никой от номатците не беше толкова глупав, че да рискува да ги

обере.

- Харесва ли ти нишкокамъкът? - попита Алма.

Беше се облегнала на масата, макар че непрекъснато бършеше длани в бедрата си, сякаш се потяха.

Гречя обаче и веднъж не ѝ нареди: „Успокой ръце. Една нишковеща не бива да шава“.

- Алма го направи - обади се Гречя.

„Как иначе.“

Изьолт така и не беше успяла да направи действащ нишкокамък, но виж, Алма...

произведението ѝ засенчваше всичко останало.

- Вярно - обади се Алма, макар че думата прозвуча почти като въпрос: „Вярно?“

Изьолт я стрелна с очи.

- Защо ти е да правиш нишкокамък за мен ?

Усети, че сбърчва чело, а устните ѝ оголиха зъбите отдолу. Беше толкова отвратена

физиономия - толкова несдържано и нетипично за една нишковеща изражение, - че тя на

мига се разкая, че го е направила.

Алма се смръщи, но светкавично заповяда на лицето си да се успокои и вдигна втория

рубин, омотан в розова нишка.

- Това е...

Гласът ѝ заглъхна и тя се обърна към Гречя в колебанието си как да довърши.

- Това е подарък - помогна ѝ Гречя. - Не се притеснявай - Изьолт ти се цупи, защото е

объркана и не може да владее изражението си.

Лицето на Изьолт пламна. От гняв. Или от срам.

- Как обаче го направи? - откъсна се от устните ѝ. Аз съм нишковеща - не можеш да

видиш нишките ми, тоест не можеш да ги прикрепиш към камъка.

- Май... Майка ти - поде Алма.

- Показах ѝ как - довърши Гречя, остави ножиците на масата и се насочи към печката. -

Платът скоро ще изгори, а Корлант ще се върне. По-бързо.

Изьолт стисна плътно устни. Думите на майка ѝ далеч не бяха отговор.

- Трябва да си благодарна - продължи Гречя, докато ръчкаше въглените в печката. -

Рубините в ръката ти ще засияят, ако Сафия се озове в опасност - или пък ти. Ще ви

позволят дори да следите къде е другата. Не подобава да приемеш такъв подарък с

неуважение.

Тя не го приемаше с неуважение - но не изпитваше и благодарност към Алма. Не. Тя го