Веровещица

истината. Той пробяга по тила на Сафи, заседна в гърлото ѝ... и я изпълни с неутолимо

любопитство относно онова, за което говореха.

Леополд достигна до рояк пъстро облечени жени - роклите им бяха изработени от

същите ивици набран плат като тази на императрицата - и група мъже. „Нубревненци“, помисли си Сафи, щом погледът ѝ се спря върху разпуснатата им тъмна коса и загрубялата

от солта кожа. Рединготите им се спущаха до коленете, повечето в пастелно тъмносиньо,

макар че един от тях беше в сребристосиво. Именно той застана на пътя ѝ.

- Извинете, моля - промърмори тя и опита да го заобиколи.

Мъжът обаче спря и съвсем препречи пътя на Сафи, след което се извърна назад.

Сафи се задави. Беше нубревненецът от кея - пременен и направо сияещ на светлината

на полилеите.

- Виж ти, кого виждам - рече тя на нубревненски с престорено сладък глас. - И какво

търсиш ти тук?

- И аз мога да те попитам същото - рече той равно и се обърна към нея.

- Аз съм карторска домна.

- Защо ли не се учудвам?

- Виждам - провлачи тя, - че си се научил как да се закопчаваш. Поздравления, това

определено ще промени живота ти.

Той се изсмя изненадано и наведе глава.

- А аз виждам, че си почистила нааканото си рамо.

Сафи изду ноздри.

- Извинявай, но принц Леополд фон Картора ме очаква... а и твоят принц сигурно се

нуждае от теб - рече тя насмешливо, едва осъзнаваща думите си.

Ефектът от тях обаче беше забележителен - младият мъж се усмихна. С искрена, красива

усмивка, която засенчи всичко останало в залата. Сърцето ѝ като че застина посред

ударите си и тя успя да забележи единствено как тъмните му очи почти се затвориха, а

челото се изпъна. И как брадичката му се надигна леко и подчерта мускулите на шията му.

- Не трябва да ходя абсолютно никъде - рече той кротко. - Трябва да съм тук.

После, сякаш не я беше сразил достатъчно, той ѝ се поклони лекичко и добави:

- Ще ми окажеш ли честта за един танц?

И изведнъж, ей така, цялата поза на Сафи се разпадна. Тя забрави, че е домна. Загуби

надменното си високомерие. Дори нубревненският като че се изпари от главата ѝ.

Защото този мъж явно ѝ се надсмиваше - точно като домовете и домните от детството

ѝ, точно като чичо ѝ Ерон. Имаше намерение да я злепостави.

- Няма музика - изтърси тя смутено и понечи да се шмугне покрай него.

Той обаче я подхвана за ръката с лекотата на боец.

- Ще има музика - обеща, след което повика някого: - Кълен?

Огромният мъж от кея изникна до тях.

- Би ли помолил оркестрантите да засвирят четиристъпката? - нубревненецът не

сваляше очи от лицето на Сафи, но усмивката му доби дяволит оттенък. - Разбира се, ако не

знаете нубревненската четиристъпка, домна, може да избера нещо друго.

Сафи запази стратегическо мълчание. Знаеше четиристъпката, а ако този тип се

надяваше да я изложи на дансинга, то го очакваше голяма изненада.

- Знам я - промърмори тя. - Ти водиш.

- Всъщност - започна той и гласът му се накъдри от задоволство - аз не се движа, домна.

Хората се движат вместо мен.

Той махна леко с ръка и всички нубревненци мигом се отдръпнаха.

Внезапно Сафи долови думите на близкостоящите гости:

- Видяхте ли с кого танцува принц Мерик?

- Принц Мерик Нихар танцува с онова момиче, фон Хастрел.

- Това принц Мерик ли е?

Принц Мерик. Името се носеше, летеше над пода, галеше ушите ѝ, засияло с чистота, с

каквато се отличаваха само истините.

Е, адски двери, нищо чудно, че мъжът изглеждаше толкова самодоволен. Беше

проклетият принц на Нубревна.

Танцът започна и не след дълго Мерик осъзна, че е направил грешка.

Воден от надеждата да научи момичето на обноски - все пак тя беше домна, не някоя

сополана от улицата, - а може би и да изпусне малко от неотменния гняв в гърдите си, той

се беше подложил на унижение.

Защото се оказа, че устатата домна е далеч по-добра танцьорка, отколкото би могъл да

очаква. Не само че знаеше четиристъпката - нубревненски танц, изпълняван от влюбените

двойки или като демонстрация на пъргавина и издръжливост, - а го танцуваше добре.

Повтаряше с абсолютна точност всяко тройно потропване на носовете и токовете му.

Отвръщаше и на всяко двойно завъртане и извиване на китката.

А това беше само първата четвъртина от четиристъпката. Щом застанеха един до друг,

той не се съмняваше, че ще се изпоти и задъха здравата.

Разбира се, ако беше помислил, преди да отправи поканата за танца, щеше да се досети,

че го очаква унижение. Все пак беше станал свидетел как се бие момичето и беше

впечатлен от начина, по който беше надвила по-голям и по-едър от нея мъж с помощта на

бързината и на хитрината си.

Музиката изостави простия четиритактов ритъм и се плъзна в богатите извивки на

лъковете на цигулките. С тиха молитва към Ноден на кораловия Му трон, Мерик пое

напред. Тази част се наричаше „Маршът на всевластното море“. После той застина, вдигнал

едната си ръка с дланта навън.