Веровещица

за да я предпази от погледите на ад-бардовете, както правеше винаги в детството им - и я

посрещна с очарователен поклон. Дори се намеси, когато Хенрик задържа ръката ѝ малко

повече от нужното, след като тя му се поклони почтително (подземни богове, беше

забравила каква прилика имаше карторският император с крастава жаба и колко потна

беше дланта му).

Леополд дори реши да придружи лично Сафи до балната зала и... о, как занемяха

езиците на клюкарите при тази гледка. Едва не се беше изсмяла при вида на първата

зяпнала насреща ѝ домна. Явно всички бяха забравили пакостите им като деца.

Принцът насочи Сафи към един прислужник с пенливо вино, подаде ѝ чаша, грабна

една и за себе си и я поведе към храната.

Храната!

Маса след маса, наредени до прозореца и отрупани с хиляди деликатеси от всички

краища на трите империи. Сафи реши, че трябва да опита всяка гозба, преди балът да

свърши.

- Шоколадов вулкан - рече Леополд и посочи дълбока сребърна купа, в която

шоколадът бълбукаше на мехури. -Единственият недостатък от забраната на огневещите

в Картора е - пауза, - че изоставаме с подобни номера.

Той даде знак на един прислужник в бежово атлазено одеяние. Мъжът пъргаво загреба

от шоколада с черпак и го изсипа върху купа пресни ягоди.

Сафи се ококори и посегна към купата, но Леополд ловко я измъкна изпод носа ѝ с

усмивка.

- Позволи аз да ти сипя, Сафия. От последната ни среща изминаха твърде много години.

- А от последното ми ядене изминаха твърде много часове - измери го тя с гневен

поглед. - Дай купата, Поли, или ще те кастрирам с вилица.

Сега той се ококори.

- В името на Дванайсетте, чувала ли си се как говориш?

Той все пак ѝ подаде купата с ягоди и след като отхапа от първата, Сафи изстена от

удоволствие.

- Божествени са - изломоти тя през пълна с шоколад уста. - Напомнят ми онези от...

Внезапно тя замлъкна, а сърцето се сви на топче в гърдите ѝ.

Канеше се да каже, че ягодите ѝ напомнят онези от дома. Дома! Сякаш някога се беше

чувствала у дома си сред планините и долините около имението на Хастрел... или пък

ягодите там бяха имали толкова божествен вкус.

Леополд обаче явно не забеляза внезапното ѝ мълчание. Очите му шареха по

пъстроцветните дипломати. Домните в опънатите им черни поли и дантелените корсети с

висока яка в хиляди наситени нюанси. Домовете в черните им елечета и бухнали кадифени

къси панталони, в които краката им изглеждаха възлести и нелепи.

Всъщност той беше единственият мъж, който изглеждаше привлекателно в късите

панталони с клин - и определено си даваше сметка за това, съдейки по наперената му

походка. Клинът подчертаваше яките му крака - с удивително силни мускули, - а синьото

кадифе караше петънцата в същия цвят да изпъкнат в ирисите му.

Сафи със задоволство усети, че и нейното облекло предизвиква завистливи погледи; според нея единствено роклята на Ванес, марстошката императрица, превъзхождаше

нейната. Бели ивици плат, набрани по хиляди начини над бронзовата ѝ кожа, а тъмната

коса прихваната над дръзко оголено дясно рамо. По вещерския ѝ знак - квадрат, символизиращ Земя, и самотна отвесна черта за Желязо -бяха налепени златни пайети, а

на китките си тя носеше две подобни на окови гривни (според слуха те символизираха

подчинението ѝ пред народа й). Не носеше корона и беше - поне според Сафи -

олицетворение на елегантната простота.

Тя беше забелязала Ванес само отдалеч, но мигновено беше разпознала отегчението в

отпуснатите ѝ рамене. Равнодушното излъчване на човек, който предпочиташе да бъде

другаде и да се занимава с друго.

Сафи с охота се опита да наподоби позата ѝ - макар че с охота забрави намерението си

още щом зърна първия сладкиш с пълнеж от сметана.

Леополд сякаш прочете мислите ѝ, защото подхвърли;

- Видя ли смелата рокля на императрицата? Ченетата на всички мъже увиснаха до

земята.

- Но не и твоето? - попита Сафи с присвити очи.

- Не, моето не.

Лъжата в думите му пробяга по кожата ѝ, но Сафи реши да не настоява. Щом Леополд

искаше да запази интереса си към съвършените рамене на императрицата в тайна, защо ѝ

беше да настоява?

- Искаш ли да се запознаеш с нея? - изтърси той припряно.

- Сериозно?

- Разбира се.

- Ами да, моля.

Тя подхвърли недовършените си ягоди на близкия прислужник, а Леополд се плъзна

грациозно сред множеството. Тя го последва към ниския подиум в дъното, на който малък

оркестър настройваше инструментите си.

Чувството обаче беше странно - докато двамата с Леополд се придвижваха сред

любопитните благородници от всякаква възраст и народност, на устните на всички

играеше един-единствен въпрос. Сафи не можеше да дочуе шепота им, нито да прочете

мислите им, но каквото и да ги вълнуваше, интересът им гореше с ярката светлина на