Веровещица

- Ох, горката! - викна Алма. - Имам разтвор от малинови листа за целта.

- Трябва да изгорим превръзките ти и да ти намерим чисти дрехи - вметна и Гречя и се

извърна към Корлант, който - за почуда и радост на Изьолт - отстъпваше. - Бихте ли

затворили вратата на излизане, духовник Корлант, ще се заемем с Приветствието съвсем

скоро. Отново ви благодаря, че уведомихте племето за завръщането на Изьолт.

Веждите на Корлант скочиха високо, но той не поде спор... не каза нито думичка, а

просто излезе навън и блъсна вратата след себе си. Врата без катинари, само с избеляло, очукано дърво на мястото, където преди беше стояло желязото.

- Доста съобразително - просъска Алма на Изьолт без следа от предишната си

жизнерадост. - Всъщност нямаш цикъл, нали?

Изьолт поклати глава, а Гречя я стисна здраво над лакътя.

- Трябва да действаме бързо - прошепна тя. - Алма, дай на Изьолт една от своите рокли и

потърси землевещерския лечебен мехлем заръката ѝ. Изьолт, свали си кърпата. Трябва да

ти оправим косата.

- Какво става? - Изьолт се постара да звучи спокойно въпреки усилващите се удари под

ребрата ѝ. - Защо Корлант ръководи всичко? И защо го нарече духовник Корлант?

- Ш-ш-шт - рече Алма. - Никой не бива да чува.

След това тя претича до люка към избата и изчезна под дъските.

Гречя дръпна Изьолт към тезгяха.

- Всичко се промени. Сега Корлант стои начело на племето. Използва вещерството си, за

да...

- Вещерство? - прекъсна я Изьолт. - Нали е пурист?

- Не точно.

Майка ѝ се обърна към масата и избута камъните и кълбата разноцветни нишки

встрани - търсейки един бог знае какво.

- Правилата доста се затегнаха, откакто замина - продължи тя. - Откакто тръгнаха

слуховете за Кукловода, а пръсванията зачестиха, Корлант започна да се вклинява все по-

дълбоко в племето. Разчита на страха им и го раздухва в буен огън.

Изьолт премигна смаяно.

- Какво е „Кукловода“?

Майка ѝ не отговори, а очите ѝ най-сетне се спряха на онова, което търсеше - ножици.

Тя ги грабна в ръка.

- Трябва да отрежем косата ти. Просто... приличаш твърде много на човек отвън. Тоест -

ако вярваме на Корлант, - твърде много на Кукловода. Слава на Луната майка, че беше

достатъчно съобразителна да скриеш глава - може да се престорим, че косата ти е била

къса от самото начало.

Гречя направи знак на Изьолт да седне.

- Трябва да убедим племето, че си безопасна. Че не си друга.

Тя прикова очи в тези на Изьолт; възцари се тежко мълчание.

После Изьолт кимна и си каза, че не ѝ пука. Това беше просто коса - винаги можеше да

си я пусне отново. Не значеше нищо. Животът ѝ във Веняса беше приключил; трябваше да

изостави това минало.

Затова тя седна, ножиците заскърцаха над първия кичур коса и всичко свърши. Нямаше

връщане назад.

- Колкото и да се преструва на пурист - поде Гречя и възприе същия равен глас, с който

беше отрасла Изьолт, - Корлант е пустовещ. Клетвовещ. Разбрах го малко след последното

ти посещение. Забелязах, че когато е около мен, нишките на света стават по-бледи. Ти не

го ли забеляза?

Изьолт кимна утвърдително - а по шията ѝ пробяга ледена тръпка. Посивелите нишки

на племето бяха дело на Корлант. Дори не знаеше, че подобно нещо е възможно.

- Щом осъзнах какъв е той - продължи Гречя - и щом усетих как силата му изтощава

моята, реших, че може да използвам това срещу него. Заплаших, че ще кажа на племето

какъв е... В отговор обаче той заплаши, че ще отнеме напълно вещерските ми способности.

- В крайна сметка просто нахлузих примката около собствената си шия, Изьолт, защото

след този разговор Корлант заплашваше да заличи магията ми всеки път, щом искаше

нещо от мен.

Гречя говореше толкова делово - сякаш „нещото“, което искаше Корлант, беше просто

купа боргша, или да изведе Мърльо на разходка. Изьолт обаче знаеше, че не беше така.

Помнеше защо Корлант се криеше в сенките край кокошарника и наблюдаваше Гречя през

прозореца. Как пулсиращите му лилави нишки ѝ показаха твърде рано какво означава

„сласт“.

Да я пази богинята, какво ли щеше да се случи с Изьолт, ако не беше напуснала

селището? Колко близо беше стигнала до момента, в който щеше да си нахлузи примка

като тази на майка си?

Въпреки шестте и половина години, в които Изьолт беше точила умишлено и

целенасочено ненавистта си, тя изпита чувството, че в гръдната ѝ кост се забива нож.

„Вина - обяви умът ѝ. - И съжаление за майка ти.“

Невероятно - Корлант е бил клетвовещ от самото начало. Способен да унищожи нечия

магия с лекотата, с която Изьолт виждаше нишките му. И това вещерство беше свързано с

Пустотата - поредния мит, който се беше оказал истина.

Изьолт изпусна въздишка, като внимаваше да не раздвижи глава, докато Гречя

работеше с ножиците: щрак-щрак-щрак.

- Ка-какво... - започна тя и се ужаси от заекването си.

Мигновено почувства неодобрението на майка си, мигновено долови неизбежния укор:

„Контролирай езика си.