Веровещица

Нишките на Сафи се обагриха в почти смаяно розово, след което блеснаха в оранжевия

тон на паниката.

- Чакай... Карауените само четирима ли са?

- Да!

- Трябва да има и пети - нишките ѝ засияха още по-ярко. - Онзи. Кръвовещият.

Изьолт изруга и спокойствието ѝ поддаде под леденостудения прилив, залял тялото ѝ.

Ако боец като Хабим не беше успял да спре кръвовещия, те двете със Сафи нямаха никакви

шансове.

Поне фарът вече се очертаваше в далечината - между яките му стени и пътя бяха

дългата пясъчна ивица и оттеглящото се море. Конете напуснаха брега и връхлетяха във

водата. Навсякъде изригнаха солени пръски. Старата кула, покрита с морски жълъди и

курешки от чайки, беше на трийсет крачки... двайсет... пет...

- Скачай! - изкрещя Изьолт и дръпна юздите рязко с чувство за вина.

Смъкна се от коня и едва овладяла треперещите си ръце, извади мачетето. До нея Сафи

цопна в дълбоката до глезените вода, стиснала здраво вилата.

После момичетата безмълвно заеха отбранителни пози с гръб към кулата и закачаха

четиримата монаси да прекосят с галоп плажа пред тях.

ЧЕТИРИНАДЕСЕТ

”Жана“ се понесе по крайбрежните води почти без скръцване на обикновено стенещите

си греди. Мерик беше застанал на избелелия от времето рул; стискаше здраво и

управляваше кораба, а до него на квартердека стояха Кълен и трима офицери -

приливовещи.

Кълен и офицерите напяваха глухо в един глас. Зад вятърните очила очите им

изглеждаха огромни. Стъклата ги предпазваха от омагьосания въздух, а морската песен им

помагаше да се съсредоточат. Обикновено Райбър биеше вятърния барабан - с

неомагьосания чук, - за да осигури ритъм, по който да пеят мъжете. И целият екипаж

ревеше песента.

Тази вечер обаче бяха нужни тишина и незабележимост, затова четиримата мъже пееха

сами, докато вятърът и приливът, които бяха призовали, тласкаха кораба напред.

Останалите от екипажа на Мерик бяха насядали по главната палуба - нямаше какво да

правят, тъй като магията вършеше всичко вместо тях.

Мерик поглеждаше често Кълен, въпреки че знаеше, че нишкобрат му ненавижда това.

Той обаче пък ненавиждаше гледката на Кълен, когато дробовете му откажеха и той

зейнеше с уста като риба... а тези пристъпи като че винаги ставаха, когато Кълен

призовеше повече магия, отколкото би трябвало.

А начинът, по който „Жана“ пореше морската повърхност в момента, не оставяше

никакво съмнение за Мерик, че Кълен беше призовал огромна мощ.

Мерик и хората му бяха напуснали двореца на Дожа по-рано от замисленото. След

катастрофалната нубревнен-ска четиристъпка Мерик би предпочел да бъде навсякъде

другаде, но не и на тържеството. Магията му се беше изплъзнала от контрола му, а във

вените му бушуваше гняв -и всичко това заради онази буреока карторка.

Не че той би признал подобно нещо, разбира се. Вместо това беше извинил ранното си

тръгване с новата задача, възложена му от дом Ерон фон Хастрел.

Мъжът се беше появил в точния момент и последвалият разговор се беше оказал по-

плодотворен и от най-дръзките надежди на Мерик.

Дом Ерон беше войник - всичко в позата и грубия му глас го загатваше. Беше допаднал

на Мерик на мига. Въпреки това не се пазареше с охота. Мерик може и да го беше харесал, но в никой случай не можеше да каже, че предложението му беше в негова полза.

Той трябваше просто да превози един-единствен пасажер - племенницата или

дъщерята на дом Ерон, или нещо подобно - до изоставен пристанищен град в най-

западната част на Стоостровието. Ако момичето достигнеше Лейна невредима (Ерон беше

наблегнал специално на „невредима“), омагьосаният документ, който в момента лежеше

на масата на Мерик, щеше да се смята за изпълнен. И преговорите за търговия с

хастрелските земеделци можеше да започнат.

Същинско чудо. Търговията щеше да промени всичко за народа му - от броя на

жертвите на гладната смърт до посоката на преговорите на Срещата за Спогодбата. Мерик

дори беше готов да плава обратно до Веняса, след като оставеше момичето на Хастрел на

кея в Лейна. За какво служеха приливните и вятърните вещици, ако не, за да прекосят

Яданско море за дни?

Ето защо беше подписал договора с дом Ерон, а щом домът се оттегли, той извика

Хермин в каютата си.

- Уведоми Вивия, че пиратският план вече е ненужен... добави също, че далмотският

търговски кораб тъкмо напуска пристанището на Веняса. В случай че тя реши да не се

отказва.

Както беше очаквал, принудата да изостави кроежите си не се беше понравила на

Вивия... но всичко беше наред. Той щеше да продължи с лъжите. Съвсем скоро щеше да

започне някаква търговия - само това имаше значение.

- Адмирале! - пискливият глас на Райбър прекъсна мислите му.

Кълен и другите вещери потръпнаха... а Мерик изруга. Беше дал заповед за тишина, а

екипажът знаеше как наказваше неподчинението.