Веровещица

- Двете с Алма започнахме подготовката за бягството си скоро след заминаването ти

преди шест години и половина - обясни Гречя. - Събирахме пиестри и камъни парче по

парче. После парче по парче ги зашихме в дрехите си. Напредвахме бавно. Корлант ни

навестяваше често, натрапваше се в дома ни. Обаче го нямаше също толкова често -

напускаше селото и отсъстваше с цели дни.

- В тези периоди Алма идваше дотук с кобилата и оставяше припаси. Донесе последните

ни неща едва вчера. Планът беше да избягаме след четири дни. Дължа на Луната майка

хиляди благодарности, че не тръгнахме преди появата ти.

Сред този поток от думи най-ярко открояващите се за Изьолт някак се оказаха онези,

които останаха неизказани.

- Планирала си всичко това... още преди да напусна племето? Тогава защо ме отпрати?

Защо просто не тръгна с мен? Или поне не ми каза п-при по-посещенията ми?

- Овладей езика си, Изьолт - Гречя я стрелна нетърпеливо с очи. - Може би не си даваш

сметка, но ми бяха нужни години планиране, за да те отпратя. Трябваше да ти намеря

подслон във Веняса. Трябваше да ти намеря работа - при това, без Корлант да забележи.

Затова, когато двете с Алма решихме също да заминем, ни бяха нужни още няколко години.

Щяхме да те намерим, Изьолт. Във Веняса. Защо си напуснала града? - завърши тя с въпрос.

- Аз... имам неприятности - Изьолт усети, че заекването ѝ дебне, готово да се намеси, и

загриза ябълката, за да го прикрие. - Реших, че ще успея да се скрия единствено в селото...

- Трябваше да останеш в града, както ти бях наредила. Заповядах ти никога да не се

връщаш.

- „Заповяда“ ми го преди три години - изрепчи ѝ се Изьолт. - Из-из -извинявай, ако съм

смутила внимателното ти тъкане.

Майка ѝ продължи с превръзките - по-грубо и по-напрегнато. Изьолт обаче не

изпитваше болка... а и, слава богу, не последваха повече забележки за заекването ѝ.

- Оттук отиваме в Салдоника - рече Гречя накрая. -Може да дойдеш с нас.

Веждите на Изьолт подскочиха. Салдоника беше в противоположния край на Яданско

море - див град-държава, в който процъфтяваха незаконната търговия и престъпността от

всякакъв вид.

- Защо там?

Алма прочисти гърло и се отдръпна от поста си край клоните.

- Част от лелите и братовчедите ми живеят в Сирмайските планини. Племето им

посещава Салдоника всяка година.

- Междувременно - добави Гречя - ще продаваме нишкокамъни. Оказва се, че там са

доста търсени.

- И пиратите имат нужда от любов.

Устните на Алма се разтегнаха в искрена усмивка и тя погледна Гречя, сякаш това си

беше някаква тяхна шега.

Болката, стегнала гърлото на Изьолт, стана още по-остра. Тя едва успя да преглътне

ябълката.

Гречя затвори лечителската си торбичка.

- Спестяванията ни ще стигнат за трети билет до Салдоника, Изьолт. Мислехме да

поканим и теб.

Изьолт се съмняваше в последното, но нямаше представа какво изпитваше майка ѝ...

или Алма. Нямаше представа какви цветове тлеят в нишките им и какви чувства ги

владеят.

Така или иначе, това беше без значение, тъй като тя имаше свой собствен план. Свой

собствен живот, който щеше да изгради със Сафи.

- Не мога да дойда с вас - рече тя.

- А къде ще идеш тогава?

Гречя се изправи на крака, делово и едва ли не... с облекчение. За това си беше мечтала

от самото начало - за дъщеря като Алма. Истинска нишковеща.

- Сафи ме чака недалеч оттук.

- Не е така - изтърси Алма и се приближи, протегнала ръка напред.

В дланта ѝ лежеше светещият рубин. Вторият нишкокамък.

Изьолт се задави и изпусна ябълката. После извади собствения си нишкокамък - той

също изпускаше червена светлина. Сафи беше в беда.

Тя скочи на крака. Болкокамъкът изпадна от скута ѝ и агонията я смаза.

Първо връхлетя болката - като мощен водопад. После изтощението, от което тялото ѝ

стана като крехка сламка. Тя залитна напред, към обятията на Гречя. Преди обаче да

падне, преди да се свлече на рамото на майка си и да припадне, Алма вдигна медальона от

земята и го нахлузи на шията ѝ.

Мигновено облекчение. Стряскащо, плашещо облекчение.

Изьолт се отдръпна от майка си, която се обърна към Алма:

- Можеш ли да усетиш местоположението на Сафи?

Алма кимна и стисна камъка, докато кокалчетата ѝ не побеляха. После посочи на

югоизток.

- Нататък. Но се отдалечава бързо на север. Явно е загазила сериозно.

- Ще идем ние - заяви Гречя и пое към дорестата кобила. - Разполагаме с две абордажни

саби и с лъка...

- Не.

Изьолт се изправи в цял ръст. Подухналият под върбата бриз разклати клоните и развя

подстриганата ѝ коса. Незнайно защо, но поривът хладен, свеж вятър ѝ помогна най-сетне

да овладее езика си. И сърцето си.

- Моля ви, последвайте плана си и заминете за Салдоника.

Тя обви пръсти около болкокамъка, готова да го върне.

- Задръж го - Гречя положи ръка на китката ѝ. - Иначе няма да успееш да стигнеш до

Сафия.

- И вземи Аличи - Алма посочи сивата кобила. - Тя познава района.

- Петнистият кон ще свърши работа.