Веровещица

Обаче не стигна далеч. Всъщност конят едва подмина следващата странноприемница,

когато тя осъзна, че нещо не е наред.

На улицата пред нея имаше петима мъже. Тичаха в идеален строй, зад гърбовете им се

развяваха бели наметала, а ножниците и оръжията в тях подрънкваха.

Карауенски монаси. Този в средата беше покрит в кръв. От гърдите, краката и ръцете му

дори стърчаха стрели.

Кръвовещият.

Стомахът на Сафи подскочи към гърдите. Ерон се беше опитал да спре монаха...

неуспешно. С движение, което ѝ се стори невероятно бавно, тя дръпна рязко юздите, конят

скочи и се обърна на север. Слава на боговете, беше добре обучен. Копитата му заораха в

сухата пръст и той препусна в новата посока.

Сафи не обърна поглед; ясно ѝ беше, че монасите щяха да я последват. Тя профуча

покрай последната странноприемница и пред нея се разстла мочурливото крайбрежие. В

далечината пътят навлизаше сред скалните отвеси и варовика.

Скоро отпред изникнаха каруцата и селянинът, от които току-що беше избягала...

вещерският знак на мъжа се виждаше ясно - тя без проблем разпозна формата му въпреки

бързината. Мъжът не беше никакъв селянин, а гласовещ.

- Кръвовещият ме гони! Кажи на чичо! - едва успя да му викне.

А после прелетя с тропот покрай него по празния, осветен от луната път.

ТРИНАДЕСЕТ

Не след дълго Изьолт и Алма застигнаха Гречя.

Известно време виковете ги следваха - както и виещите се сиви нишки на насилниците,

но в щита на Алма се забиха само още две стрели. Тя не следваше номатските пътеки, но

въпреки това кобилата ѝ стъпваше уверено.

След около час Алма насочи конете към върба с широка корона край бавно течащ

поток. Гречя скочи на земята първа, стиснала гърне с барут в ръка. Мърльо се спря до нея.

Тя обиколи дървото и направи жест, че е чисто.

Изьолт се смъкна от коня си - и едва не се срина в прегръдките на майка си. Краката ѝ

бяха като гумени, а ръката...

- Загубила си твърде много кръв - рече Гречя. - Ела.

Тя я хвана за ръка и я въведе под увисналите клони и шепнещите листа. Дорестата

кобила тръгна спокойно след тях, сякаш познаваше мястото. Откраднатият петнист кон

прие, едва след като Алма го успокои.

- Планирали сте го - изхриптя Изьолт и последва майка си до дънера, окъпан в лунна

светлина.

- Да, но не за тази вечер.

Гречя хвана опряната в ствола дълга пръчка и посочи нагоре - в клоните имаше два

вързопа - недостижими и незабележими отдолу. Тя събори и двата.

Туп! Туп! Издутите бохчи тупнаха на земята в облаци прах. От едната се изтърколи

зелена ябълка.

Изьолт придърпа тяло върху корените на върбата и облегна гръб в широкия дънер.

Мърльо се настани до нея. Тя взе да го чеше зад ушите с лявата си ръка, докато Алма - все

още с надупчения със стрели номатски щит на гърба - мамеше коня да дойде под клоните.

В тъмнината Изьолт не виждаше кръвта по десния си ръкав, но ясно усещаше болката.

„Поне раната на дланта вече не ме боли“, помисли си тя замаяно.

Гречя се разрови във вързопите и се засуети около нея с прашната ябълка и кожена

лечителска торбичка в ръце. Тя избърса ябълката в корсета си:

- Ето, яж.

Изьолт пое плода, но още преди да го захапе, майка ѝ й подаде медальон. Малък, розов

кварц, увиснал на сплетена връв.

- Сложи го - нареди тя и приклекна на земята до нея.

Изьолт обаче не посегна към медальона. Ябълката беше едно, но болкокамъните бяха

рядкост и струваха стотици пиестри.

Гречя подхвърли нетърпеливо камъка, той падна в скута на Изьолт и кварцът засия в

бледорозово. Болката ѝ на мига затихна. Дишането ѝ стана по-дълбоко. Тя усети, че отново

е в състояние да мисли.

Нищо чудно, че човек можеше да се пристрасти към тези висулки.

Очите ѝ отново се спряха на Алма, която в момента стоеше на ръба на увисналите клони

с гръб към тях двете с Гречя. Беше на пост. Конете хрупаха трева от малките туфи наоколо.

- Корлант искаше да ме убие - поде Изьолт, щом Гречя се приближи, стиснала скалпел в

една ръка и ленени превръзки в другата. - Защо?

- Не знам - рече майка ѝ колебливо. - Мисля... само мога да предположа, че е решил, че

пристигането ти предвещава заминаването ни с Алма. Мисля, че е разкрил плановете ни и

се е надявал, че ще ни задържи в селото, ако те об...

Гласът ѝ секна, тя облиза устни и остави изречението недовършено.

Преди Изьолт да успее да отбележи, че подобни мерки изглеждаха доста крайни, ако

единствената цел на Корлант беше да задържи Гречя в племето, майка ѝ се зае да реже

стрелата, стърчаща от мускула на ръката ѝ. След това хвана върха отляво... и рязко издърпа

стрелата.

От раната шурна кръв. Излизаше на тласъци, в такт с ударите на сърцето на Изьолт - не

че тя усещаше нещо. Всъщност просто дъвчеше ябълката си, от време на време потупваше

Мърльо по главата и наблюдаваше работата на майка си.

Последваха вещерски лечебни мехлеми против възпаление и мазила за по-бързо

заздравяване. Все скъпи суровини, но преди да успее да се възпротиви, Гречя заговори и тя

потъна в познатия, равен глас от детството си.