Веровещица

вкопчи в гърлото си. Пред очите ѝ заиграха звездички. Помощник-капитанът беше могъщ

въздуховещ - и сега беше смазал дробовете ѝ.

Коленете ѝ поддадоха и светът потъна в мрак, а над нея се наведе Мерик - със строго, но

добронамерено изражение.

- Иврен няма да навреди на приятелката ти. Тя е монахиня-лечителка, домна.

Лечителка от водовещите.

Сафи задраска по гърлото си, неспособна да проговори. И да поеме дъх.

- Ако обещаеш да се държиш прилично – продължи той, - Кълен ще ти върне въздуха.

Обещаваш ли?

Сафи кимна отчаяно, но закъсня. Тялото ѝ беше прекалено жадно за въздух ѝ мракът я

погълна.

Събуди се с подут, лепнещ език. Над нея трополяха стъпки, водата плискаше по

проскърцващия дървен корпус, а в ноздрите ѝ нахлу тежката миризма на сол и смола. В

първите няколко мига не различаваше нищо друго освен тъмното помещение със слаб лъч

светлина, процеждащ се през прозореца отляво. После очите ѝ привикнаха и тя съзря

Изьолт, просната на тесен сламеник, закован за пода в отсрещния ъгъл. Очите ѝ бяха

затворени, а дишането -хрипливо.

Сафи се надигна на крака, стана от своя сламеник и едва не се строполи на пода от

кръвта, нахлула в главата ѝ.

- Изьолт?

Тя седна на пода до нишкосестра си. По лицето на Изьолт се стичаше пот, кожата ѝ беше

по-бледа от обичайното, а когато Сафи докосна внимателно челото ѝ, то гореше.

Сафи я беше виждала толкова тежко ранена само веднъж - след като си беше счупила

пищяла, - но този път раната беше по-сериозна. Матю и Хабим ги нямаше, за да им

помогнат. Бяха сами. Съвсем сами на непознат кораб, без никого на своя страна.

При това всичко звучеше доста странно. Изьолт беше споменала, че са я простреляли,

но как, къде и защо... Сафи нямаше никаква представа.

Желязното резе на вратата се завъртя. Тя застина... целият свят застина. Влезе

облечената в бяло монахиня. Бавно, сякаш беше изправена пред диво животно, тя завъртя

ръка към Сафи. Потъмнялата от слънцето кожа беше белязана с обърнат надолу

триъгълник - за водовещерство, и кръг - за специалните ѝ умения с течностите на тялото.

Сафи закова очи и магията си върху жената и колкото повече се взираше, толкова по-ясно

проумяваше, че сърцето ѝ е чисто.

Въпреки това тя не можеше да допусне да се довери напълно на... как я беше нарекъл

принцът? Иврен. Напоследък я мамеха твърде често. Засега щеше да следи действията ѝ и

щеше да се възползва от времето, за да събере някаква информация.

Сафи се претърколи, стана и се отдръпна от Изьолт, вдигнала помирително ръце.

- Няма да преча. Но се постарайте да я излекувате.

- Ще направи каквото може - добави нов глас.

На вратата изникна Мерик, а монахинята се доближи с леки стъпки до Изьолт.

Сафи се усмихна на принца - отегчено, не заплашително оголване на зъбите.

- Чудех се кога ли ще се появиш, принце. Ще благоволиш ли да ме известиш къде се

намираме?

- В западно Яданско море. На борда сте от четири часа.

Той пристъпи предпазливо навътре в каютата, сякаш здравият разум го съветваше да

не се доверява на нрава на Сафи. Беше облечен в семпъл моряшки редингот, с чиста риза и

бричове. Внезапно Сафи осъзна колко мърлява е тя самата. Роклята ѝ беше разкъсана и

лекедясана и разкриваше прекалено щедро прашните ѝ прасци и бедра.

С неочаквано движение Мерик се приближи - по-бързо и по-тихо, отколкото очакваше

тя, - изви ръцете зад гърба ѝ и опря нещо хладно в гърлото ѝ. В носа ѝ нахлу острата

миризма на сандалово дърво и лимони.

Тя обаче не се уплаши. Просто кривна глава и промърмори:

- Нали забелязваш, че ножът ти все още е в ножницата?

- А ти нали забелязваш, че все пак мога да те убия с него? - дъхът му я погъделичка по

ухото. - Хайде, кажи, домна: властите търсят ли те? Които и да е власти, където и да било?

Тя присви очи. Мерик присъстваше на бала. Беше чул обявлението за годежа... Или не?

Не го беше забелязала сред тълпата, тоест може би си беше тръгнал преди обявлението на

Хенрик.

Тя настрои магията си и потърси някакви следи от истинската природа на Мерик.

Силата мигновено потече през нея - настоятелна, но топла. Противоречие от лъжи и

истини, сякаш той би я върнал на Хенрик, ако получеше възможност... А може би не.

Сафи не можеше да поеме този риск. Преди да проговори обаче, той притисна камата

по-силно в шията ѝ.

- Трябва да мисля за сигурността на екипажа си, а и на целия си народ. Твоят живот е

нищо в сравнение с това. Така че недей да лъжеш. Търсят ли те ?

Сафи се поколеба и се замисли дали действително представляваше заплаха за екипажа

на Мерик. Чичо Ерон беше разиграл бягството ѝ така, че да прилича на отвличане - Матю

беше споделил с нея поне това. Доколкото можеше да прецени обаче, нямаше как

император Хенрик да разбере къде беше изчезнала тя.

Ето защо тя вирна брадичка и съвсем оголи шия.

- Доста нелепа стратегия, принце. За какво ми е да ти казвам, ако някой наистина ме

следи?

- Е, в такъв случай явно ще трябва да те убия.