Веровещица

Мерик приемаше задълженията си като принц и адмирал сериозно. Сафи не се

нуждаеше от магия, за да го разбере... и неочакван пристъп на ужас пристегна гърдите ѝ. Не

искаше той да пострада заради кроежите на чичо ѝ. Доколкото можеше да прецени, и

двамата с него бяха просто кукли. Просто карти, с които играеха против волята им.

„Дама-прилеп и Поп-лисица - обади се въображението ѝ... - след това тя се опомни: - А

може изобщо да нямаме боя, да сме прости жокери.“

Мерик оправи яката си и обърна очи към вратата.

- Храната ще пристигне всеки момент, домна, затова се почисти. И се изтъркай добре -

заради себе си и заради мен.

Той ѝ се усмихна пак бегло, след което напусна сковано каютата. Сафи го проследи с

очи, изчака да излезе...

Вратата се затвори с щракване и още преди сърцето ѝ да е ударило, тя се беше хвърлила

към свитъка и го беше разтворила.

Познатият ѝ почерк изреждаше точно онова, което ѝ беше описал Мерик.

Настоящото споразумение е между Ерон фон Хастрел и Мерик Нихар от Нубревна.

Мерик Нихар ще предостави превоз на Сафия фон Хастрел, от Веняса е Далмотската

империя до Лейна е Нубревна. Пасажерката трябва да бъде доставена невредима на

седмия кей в Лейна, след което ще започнат преговори за търговско споразумение.

Всички уговорки на страница втора от настоящия договор ще бъдат прекратени,ако Мерик Нихар не успее да доведе пасажерката до Лейна, ако кръвта ѝ бъде пролята

или ако тя загине.

Сафи отгърна на втора страница, която беше изпъстрена със скучни думи от типа на

„внос“ и „пазарна стойност“. Тя стисна хартията между пръстите си. Беше тънка и лъскава.

„Думовещерство.“

Почеркът безспорно принадлежеше на Матю, така че тя не се съмняваше чия беше и

магията.

Документът беше същият като Двадесетгодишната спогодба. Ако уговорката бъдеше

спазена, Мерик и чичо Ерон можеха да променят написаното в договора и да преговарят и

от голямо разстояние.

Сафи стигна до края на документа. Завършекът беше общоприетата формула -

практически същият като последната страница на Спогодбата.

Ако всички страни са в съгласие, трябва да се подпишат отдолу. Ако някоя от

страните не успее да изпълни договорените условия, неговото/нейното име ще изчезне

от настоящия документ.

На вратата се почука.

Сафи подскочи и побърза да навие страниците на договора.

- Един момент!

- Нося ви храна - долетя приглушен глас.

„Кълен.“

Грубият помощник-капитан. Тя метна договора на масата и се стрелна към дъното на

каютата. След това натопи

една кърпа във ведрото и рече:

- Влез!

След това лицето ѝ се вкамени. Щеше да съдейства на новите си съюзници, но при най-

малкия знак за неприятности - и при най-незначителния намек, че Кълен може отново да

посегне на дъха ѝ, - щеше да вземе нещата в свои ръце. Мечовете ѝ бяха под ръка, а пред

себе си имаше договор, в който пишеше, че никой не бива да пролива кръвта ѝ.

СЕДЕМНАДЕСЕТ

Мерик закрачи по главната палуба на „Жана“, смръщен поради силното слънце.

Откарването на Сафия фон Хастрел до Дейна без инциденти можеше да се окаже по-

трудно, отколкото беше очаквал. Държеше се така, както се биеше и танцуваше: докарваше

хората до ръба и изпитваше търпението им.

Положението не ставаше по-добро и от факта, че откакто я беше спасил, краката ѝ -

смущаващо по-светли от ръцете и лицето ѝ - непрекъснато се набиваха пред очите му.

Смущението му идваше именно от светлия им цвят. Безспорно гледаше кожа,

предназначена само за очите на интимната ѝ половинка.

Мерик изпръхтя. Не беше разумно да допуска интимни мисли за Сафия фон Хастрел.

При всяка мисъл за нея - при всяко нейно доближаване - нихарският гняв се пробуждаше.

И бързо достигаше точката на кипене.

Откакто беше изпуснал нервите си в трапезарията на Дожа, във вените му бе потекла

сила, от която се задъхваше. Тя го подтикваше да призове могъщи, гневни ветрове. Беше

същият див гняв, който беше изпускал твърде лесно като дете. Не биваше да му се поддава

сега - ако не за друго, то защото така приличаше твърде много на Вивия. Необуздан и

яростен.

А той не обичаше необуздаността. Не обичаше бурното море. Харесваше реда, контрола

и съвършено опънатите пешове на ризата. Обичаше спокойното море, ясното небе, както и