Веровещица

мисълта, че гневът му е на километри от него.

Ето защо се налагаше да отбягва Сафия колкото може - независимо от лекотата, с която

тя предизвикваше усмивката и смеха му. Независимо от мислите, които пораждаше

гледката на краката ѝ у него.

Най-близките от хората на Мерик - от екипажа от предишния му кораб - спряха да

бършат и козируваха. Отсечени, сърдечни поздрави на мъже, на които можеше да има

доверие, докато не потънеха за последно под вълните.

Той кимна рязко, след което погледът му се спря на приливовещия на руля. Той беше

остатък от екипажа на крал Серафин и подобно на повечето стари кучета на краля изобщо

не беше впечатлен от Мерик. Поне управляваше „Жана“ добре.

Засега.

Мерик огледа щателно всички мачти, такелажа, платната. Всичко изглеждаше в ред, затова той се насочи към стълбата към вътрешността на кораба.

Щом слезе и се настани удобно в пасажерската каюта, забеляза, че леля му притеснено

попипва обецата си с опал.

- Току-що говорих с гласовещия Хермин - рече тя тихо. - Успял е да се свърже с

гласовещия в Карауенския манастир. Оказва се, че монасите на фара са имали заповед да

заловят домната жива, но щом я съзрели, повечето отстъпили.

- Защо? - попита Мерик и хвърли поглед на спящата Изьолт.

Не можеше да си представи защо някой би изпитал страх от момичето. И все пак като

момче той беше виждал много номатски кервани, така че беше свикнал с мъртвешката им

бледност и черната като катран коса.

Леля му не отговори, затова той отново се обърна към нея. Тя клатеше глава.

- Знам със сигурност само, че един монах все още е по петите на домната. Името му е

Едуан. Работи за онзи, който плаща най-добре.

Иврен издиша тежко, застана до прозореца и присви очи срещу слънцето.

- Докато той е жив, момичетата са в опасност... защото Едуан е кръвовещ, Мерик.

Мерик отпусна глава назад.

- Нима кръвовещите съществуват?

Леля му кимна мрачно. Той се замисли за случилото се край фара. В лудостта на битката

беше решил, че си е въобразил червеното в очите на младия монах. Както и начина, по

който беше приклещил Сафия на място.

Да, но не. Всичко беше истина. Кръвовещият беше истина.

- Разбирам, но този кръвовещ надали ще ни застигне преди Лейна - изрече той бавно. -

А щом свалим домната на сушата, той престава да бъде наша грижа.

Иврен вдигна вежди.

- Толкова лесно ще изоставиш момичетата на вълка?

- Да, ако така ще защитя екипажа си. И Нубревна.

- Добре, но цял един екипаж може да се справи с един противник. Бил той и кръвовещ.

- Не и без жертви. Не мога да рискувам живота на моряците си за две момичета -

независимо колко отчаяно се нуждаем от този договор. Щом оставим домната, тя и

приятелката ѝ вече не са моя грижа.

- Толкова много време ли е минало от последната ни среща? - бузите на Иврен

поруменяха. - Ако смяташ, че ако се държиш като Вивия... ако изоставяш безпомощни

момичета... баща ти ще те уважава повече, то може би не си струва да се стремиш към това

уважение.

За един дълъг миг се чуваха само стоновете на кораба и плисъкът на вълните.

- Нямаш право - просъска Мерик най-сетне - да ме сравняваш с Вивия. Тя се отнася с

екипажа си като с храна за рибите; аз гледам на тях като на семейство. Тя избира

пиратството, за да изхрани Нубревна; аз търся постоянно решение - Мерик повиши глас, а

гневът му закипя и грейна ярко. - Домна фон Хастрел е едно такова решение, а самата тя

далеч не е безпомощна. Така че ще защитя хората си - със зъби и нокти - и ще я оставя да се

оправя сама.

Изьолт се размърда в съня си на кревата, а Мерик издиша и застави гнева си да затихне.

Леля му искаше да помогне и с пълно право се опитваше да му попречи да постъпва като

сестра си.

- Моля те - завърши той навъсено, - не забравяй, че нубревненската флота по принцип

не превозва монаси -нито прокудени благородници - през морето, така че ако татко научи, че съм те качил на борда... е, досещаш се как би го приел. Не ме карай да се разкайвам за

решението си да те взема. Ще защитавам домна Сафия, докато изпълня задължението си

по договора с Хастрел, и ще направя всичко необходимо, за да я превозя до Лейна. Но ако се

натъкнем на кръвовещия, поставям хората си на първо място.

Няколко дълги мига Иврен остана неподвижна, притихнала, приковала очи в него.

После обаче тя въздъхна звучно и отклони глава.

- Да, адмирал Нихар. Както пожелаете.

Мерик проследи сребристосивия ѝ тил... Тя отиде до кревата и отново приклекна до

Изьолт. В гърлото му задращи желание да се извини - желание да я накара да разбере защо

вземаше тези решения.

Иврен обаче отдавна беше решила какво е отношението ѝ към рода Нихар.

Отношенията ѝ с крал Серафин бяха същите като тези между Мерик и Вивия. И дори по-

лоши.

Мерик излезе от каютата и се насочи нагоре, обмисляйки най-удачния подход с

кръвовещия, ако той действително съществуваше. Изглежда, единствената стратегия беше