Веровещица

вибрираше в тялото му, учудващо гладко... необичайно необятна. Както никога досега, той

имаше чувството, че има повече магия, отколкото му беше нужна, и докато приливовещите

пееха тихичко, ветровете му изпъваха платната на „Жана“. Скоро и неговият глас се

включи в песента.

Четири дни без сладка вода,

четири дни без нищичко за пиене!

Четири дни сол и огнен въздух

за екипажа на стария „Ейлен“.

Скоро песента свърши, но Райбър продължи да думка по барабана и изви глас:

„Девиците на север от Ловац!“. Това беше любимата ѝ песен, тъй като самата тя беше

девица северно от Ловац.

Четири такта по-късно хорът на моряците отново запя. „Жана“ продължи по пътя си, порейки вълните като игла в платното, без да губи дребния силует на Кълен от поглед.

Докато той престана да бъде малък... зададе се насреща им с такава скорост, че Мерик

реши, че ще се сблъскат.

Кълен забави, забави, а после се прекатури по палубата, пръсвайки моряците на пътя

си.

- Не е далмотски кораб! - изрева и се надигна на крака, след което се спусна към руля, до

Мерик, с ярко зачервено лице. - Вивия вече е нападнала, но онова изобщо не е далмотски

търговски кораб.

Мерик премигна глупаво при тези думи. Кълен говореше несвързано - бръщолевене, родено от нахлулата в мозъка му кръв.

- Не е търговски кораб?

- Не - отговори Кълен задъхано. - Марстошки боен галеон, който носи оръжие и

огневещи.

Сафи се взря през люка в лавандуловото небе и кроткото море. След като Иврен нахлу в

каютата, ръмжейки нещо за „кучката Вивия“, тя опъна веригите и насочи вниманието си от

другата страна на стъклото. Релефът променяше формата си пред очите ѝ... вероятно се

променяха и враговете ѝ. Мерик беше споменал сражение, а тя предполагаше, че се бяха

насочили право към него.

През цялото време Иврен не спря да крачи наоколо... тревогата ѝ не беше насочена към

някого конкретно, но крачките ѝ съвпадаха с такта на барабана. Изьолт просто

продължаваше да спи.

Накрая бдителността на Сафи беше възнаградена: на хоризонта изплуваха няколко

неясни черни точки, които постепенно добиха формата на нубревненски боен кораб като

този на Мерик и на втори, чийто корпус беше толкова тъмен, че изглеждаше почти черен.

Тя дръпна веригите и изви ръце назад, за да се приближи възможно най-много до

стъклото и да огледа добре черния кораб. Три мачти - пречупени наполовина. Флаг, веещ

се над фалшборда.

Тя затаи дъх. Нямаше как да сбърка златния полумесец на флага. Символът на

империята Марсток; зеленият фон пък издаваше, че това е флагът на марстошката флота.

- Прилепски говна - отрони Сафи.

- Вивия мисли ли, че от Далмотия няма да последва отмъщение? - обади се Иврен, без да

се обръща конкретно към някого. - Пиратството не остава незабелязано - особено от

морска империя.

- Съмнявам се Далмотия да отмъсти - рече Сафи.

Монахинята застина посред крачка, а тя посочи през люка, подрънквайки с вериги.

- Корабът, който е нападнала, е от флотата на Марсток.

- Кладенците да ни пазят - възкликна монахинята, после се хвърли към стъклото с

пребледняло лице. - Какво стори, Вивия!

Сафи залепи лице на стъклото до нея. Нубревненските моряци водеха през трапа мъже

в зелени марстошки униформи, с вързани китки. Бяха достатъчно близо и по доста от

ръцете личаха ясно плътни триъгълници.

Вещерски знаци. Огневещерски знаци.

- Защо огневещите не се съпротивляват?

Тя никога не би се отказала от магията си, ако можеше да спаси себе си и приятелите

си. Тя взе да тропа с крак, а в ума ѝ се завъртяха още въпроси.

- И защо ги изкарват от кораба им?

- Предполагам - поде Иврен и отново подхвана трескавото обикаляне, - че Вивия

възнамерява да завладее марстошкия съд и всичко на борда му, след което да изостави

собствения си кораб. Спогодбата не ѝ позволява да убие марсточаните начаса.

Сафи кимна бавно и се замисли за сложния план на чичо ѝ Ерон да предотврати

Великата война. Това ли бяха действията, които можеха да разтурят Спогодбата

преждевременно? Това ли се надяваше да успее да предотврати той?

Нямаше представа, нямаше и откъде да разбере, затова отново насочи вниманието си

към марсточаните, които се тътрузеха към кораба на Вивия. Огневещите не бяха толкова

много, но бяха достатъчно, за да отбият с лекота атаката на екипажа на принцесата.

Всъщност един брадат мъж изглеждаше толкова свиреп, че като нищо можеше сам да

спаси целия си кораб. Той ръмжеше и се троскаше на всеки нубревненец, който го бутнеше

по трапа. Внезапно Сафи съзря триъгълния му вещерски знак - в средата имаше празен

кръг.

- Имат огневещерски лечител - рече тя, прегракнала от изненада.

- Може би - промърмори Иврен.

- Не може би - настоя тя. - Виждам знака на ръката му. Току-що мина по трапа на другия

кораб.

Иврен се обърна към нея ококорена.

- Сигурна ли си?

- Аха.