Вихърът на Жътваря

Сражението между ледериите и оулите отне не повече от двеста удара на сърцето. Войната сред кучетата се проточи много по-дълго, тъй като пастирските псета — макар и по-дребни и мършави от нападателите си — бяха бързи и не по-малко яростни, а товарните, гледани, за да теглят коли лете и шейни зиме, бяха сравними с породата на Дрийн. Обучени да избиват вълци, те се оказаха сериозен противник за бойните псета и ако не бяха пиконосците, да се позабавляват с избиването на пъстрокожите зверове, битката щеше да се обърне. Но оулската глутница най-сетне отстъпи и оцелелите се разбягаха из равнината, на изток. Няколко от бойните псета на Дрийн ги подгониха, преди водачите им да ги призоват да се върнат.

Докато пиконосците слизаха от конете, за да се уверят, че сред народа на оул няма оцелели, други препуснаха да съберат стадата мириди и родара в съседната долина.

Атри-Преда Биват седеше на жребеца си и се мъчеше да го удържи, понеже беше подлудял от натежалия в утринния въздух мирис на кръв. До нея, седнал непохватно и болезнено натъртен от непознатото седло, Брол Хандар, новоназначеният от Тайст Едур Надзорник на Дрийн, наблюдаваше как ледериите систематично плячкосват лагера, събличат до голо трупове и вадят ножовете си. Оулите връзваха накитите си — най-вече от злато — в плитките си и ледериите трябваше да срежат тези части от скалпа, за да приберат плячката си. Осакатяването продължаваше и със събирането на ивици кожа, украсена с татуировки в типичния за оул многоцветен стил, често очертани с вшит златен конец. Тези трофеи украсиха кръглите щитове на много пиконосци.

Пленените стада вече бяха собственост на Фактора на Дрийн Летур Аникт. Пред погледа на Брол Хандар стотици мириди излизаха на билото на хълма. Черната вълнеста козина им придаваше вид на балвани, когато се заизсипваха по склона. Беше ясно, че богатството на Фактора току-що е нараснало значително. Последваха ги по-високите родара, със сини гърбове и дълговрати, дългите им опашки плющяха в паника, докато бойните псета по фланговете на стадата се хвърляха отново и отново в лъжливи атаки.

Дъхът изсъска между зъбите на Атри-Преда.

— Къде е човекът на Фактора все пак? Тези проклети родара ще подивеят и ще ни стъпчат. Лейтенант! Гледачите веднага да отзоват псетата! Бързо! — Тя развърза каишката на шлема си, смъкна го и го окачи на рога на седлото. После погледна Брол. — Та това е, Надзорник.

— Значи тези са оул? Бяха всъщност.

Тя извърна лице и се намръщи.

— Малък бивак според техните мерки. Седемдесетина възрастни.

— Но все пак големи стада.

Тя се намръщи още повече.

— Някога бяха по-големи, Надзорник. Много по-големи.

— Доколкото разбирам, тази ваша кампания цели да изтласка тези нарушители.

— Не е моя кампания. — Тя като че ли долови нещо в изражението му, защото добави: — Да, разбира се, аз командвам експедиционните сили, Надзорник. Но получавам заповедите си от Фактора. И честно казано, оулите не са нарушители.

— Факторът твърди противното.

— Летур Аникт е с висок сан в тръст „Свобода“.

Брол Хандар я изгледа за миг и отвърна:

— Не всички войни се водят за богатство и земя, Атри-Преда.

— Длъжна съм да възразя, Надзорник. Вие, Тайст Едур, не нахлухте ли превантивно, в отговор на очакваната заплаха да загубите земята и ресурсите си? Културна асимилация, краят на вашата независимост. За мен няма съмнение — продължи тя, — че ние, ледериите, се стремяхме да унищожим цивилизацията ви, както вече сме го правили с тартеналите и толкова много други. Тъй че си е икономическа война.

— Не ме изненадва, Атри-Преда, че вашата раса го е видяла така. И не се съмнявам, че подобни грижи са терзаели ума на краля-маг. Дали ви завладяхме, за да оцелеем? Може би.

Брол си помисли дали да не каже нещо повече, но после поклати глава и загледа как четири бойни псета се нахвърлиха върху едно ранено пастирско куче. Сакатият звяр не се даде без бой, но скоро рухна, зарита и се смълча отпуснат, докато бойните псета разпаряха корема му.

— Чудили ли сте се някога, Надзорник, кой от нас всъщност спечели онази война? — попита Биват.

Той я изгледа навъсено.

— Не, не съм. Съгледвачите ви не са открили следи от други оули в този район, доколкото разбирам. Значи сега Факторът ще консолидира ледерийското владение по обичайния начин?

Атри-Преда кимна.

— Гранични постове. Укрепления, пътища. Ще последват заселници.

— А после Факторът ще разшири алчните си намерения още по на изток.

— Точно така, Надзорник. Разбира се, убедена съм, че разбирате придобивките и за Тайст Едур. Територията на империята се разширява. Сигурна съм, че императорът ще е доволен.