Вихърът на Жътваря

Това бе втората седмица на Брол Хандар като управител на Дрийн. В този далечен край на империята на Рулад имаше твърде малко Тайст Едур, не повече от стотина, а само тримата членове на неговия персонал бяха от неговото племе, арапаите. Анексирането на Оул’дан със средства, стигащи до пълен геноцид, бе започнало преди години — много преди завоеванието на Едур, — а особеностите на управлението в далечен Ледерас като че ли нямаха много връзка с тази военна кампания. Брол Хандар, патриархът на клан, посветен на лова на бивнести тюлени, се зачуди — не за първи път — какво точно става тук.

Властта, назована с титлата Надзорник, като че ли не включваше нещо повече от наблюдение. Същинската власт да управлява се падаше на Летур Аникт, Фактора на Дрийн, който е с висок ранг в тръст „Свобода“. Някаква гилдия на търговци, доколкото бе разбрал, макар да си нямаше представа какво точно й е освободителното на тази загадъчна организация. Освен ако не беше, разбира се, свободата им да правят каквото им харесва. Включително използването на имперски войски за придобиване на още повече богатство.

— Атри-Преда?

— Да, Надзорник?

— Тези оули — те не отвръщат ли на ударите? Не, не както се биха днес. Искам да кажа, не правят ли набези? Не събират ли воини по пътя си към пълномащабна война?

Въпросът я притесни.

— Надзорник, има… Е, да го наречем, две нива.

— Нива. Какво ще рече това?

— Официално и… неофициално. Въпрос на възприятие.

— Обяснете.

— Вярата на простолюдието, такава, каквато е внушена от имперските агенти, е, че племената на Оул са се съюзили с народа на Ак’рин на юг, както и с д’расиланите и двете кралства Болкандо и Сафинанд — накратко, всички територии, граничещи с империята — и създават агресивна, войнствена и потенциално съкрушителна сила — Ордата на заговора Болкандо, — която заплашва всички източни територии на империята Ледер. Въпрос само на време е, преди тази орда да се събере изцяло, след което да тръгне срещу нас. Следователно всяка атака, предприета от ледерийската военщина, цели да смали броя, който оулите ще могат да включат, и още повече, загубата на ценните стада на свой ред омаломощава диваците. Гладът може добре да постигне онова, което само мечовете не могат — пълното рухване на Оул.

— Разбирам. А неофициалната версия?

Тя го погледна накриво.

— Не съществува никакъв заговор, Надзорник. Никакъв съюз. Истината е, че оулите непрекъснато се бият помежду си — пасищата им се свиват в края на краищата. И те презират ак’рините и д’расиланите, а и вероятно никога не са се срещали с никого от Болкандо или Сафинанд. — Поколеба се и продължи: — Вярно, че се сблъскахме с някакъв наемнически отряд преди два месеца — подозирам, че тази гибелна битка е ускорила назначението ви. Наброяваха около седемстотин и след няколко малки схватки поведох сила от шест хиляди ледерии да ги подгоним. Надзорник, загубихме почти три хиляди войници в последната битка. Ако не бяха маговете ни… — Тя поклати глава. — И все още нямаме представа кои бяха.

Брол я изгледа замислено. Не знаеше нищо за такъв сблъсък. Причината за назначението му? Може би.

— Официалната версия, за която споменахте — лъжата, — оправдава избиването на оулите в очите на простолюдието. Всичко това служи добре на стремежа на Фактора да забогатява все повече. Разбирам. Кажете ми, Атри-Преда, защо на Летур Аникт му трябва всичкото това злато? Какво прави с него?

Жената сви рамене.

— Парите са власт.

— Власт над кого?

— Над всички и над всичко.

— Освен над Тайст Едур, които са безразлични към ледерийската идея за богатство.

Тя се усмихна.

— Нима, Надзорник? Все още?

— За какво намеквате?

— В Дрийн има хироти — да, срещали сте ги. Всеки от тях претендира, че е родственик на императора и на основата на тази претенция са си присвоили най-хубавите имения и земя. Имат за роби стотици Длъжници. Скоро може би сред членовете на тръст „Свобода“ ще има и Тайст Едур.

Брол Хандар се намръщи. На един далечен хребет стояха три оулски кучета, две товарни и едно пастирско, гледаха как карат стадата през разрушеното поселище — животните мучаха и ревяха от вонята на пролята кръв и мръсотии. Той огледа замислено трите силуета на билото. Къде ли щяха да отидат сега кучетата?

— Видях достатъчно.

Дръпна юздите да обърне коня и той рязко извърна глава, изцвили и застъпва назад. Брол с усилие се задържа на седлото.

Това навярно развесели Атри-Преда, но тя беше достатъчно благоразумна, за да не го покаже.

Високо в небето се бяха появили първите лешоядни птици.