Вихърът на Жътваря

По южния бряг на река Южен Джасп, един от четирите притока на река Ледер, стичаща се от планините Блуроуз, се виеше път, който малко по-нагоре започваше дългото си изкачване към планинския проход и древното кралство Блуроуз, вече покорено от Ледерийската империя. Тук Южен Джасп течеше бързо, инерцията на дивашкото й спускане от планините все още не беше забавена от просторната равнина, към която вече се доближаваше, за да я прекоси. Ледената вода кънтеше над огромните канари, оставени от отдавна изчезнали ледници, мяташе във въздуха хапливо студена мъгла, която се стелеше на облаци над пътя.

Самотният непознат, който очакваше шестимата воини Тайст Едур и хората с тях, бе доста по-висок от който и да било Едур, мършав, загърнат в наметало от тюленова кожа с качулка. Два широки кожени колана се кръстосваха на гърдите му и от тях висяха два дълги ледерийски меча. Няколкото кичура дълга бяла коса, изтръгнали се на воля поради вятъра, вече бяха мокри, полепнали по яката на наметалото.

За приближаващия се меруди лицето на непознатия изглеждаше бледо като смърт, все едно някой труп току-що се е измъкнал от вледеняващата река, нещо отдавна замръзнало сред прошарените с бяло простори на планините, които ги очакваха.

Воинът водач, ветеран от завоеванието на Ледерас, даде знак на спътниците си да спрат и продължи напред сам, за да поговори със странника. Той и петимата други едури водеха десет ледерийски войници, два натоварени фургона и четиридесет роби, оковани един за друг на синджир зад втория фургон.

— Компания ли си търсиш? — попита воинът меруди и примижа, за да види по-добре засенченото лице. — За изкачването до прохода? Казват, че там горе били останали разбойници и мародери.

— Сам съм си компания.

Гласът беше дрезгав, със странен акцент.

Воинът меруди спря на три разтега от него. Вече можеше да види лицето по-добре. Едурски черти, общо взето, но бяло като сняг. Очите бяха… изнервящи. Червени като кръв.

— Тогава защо преграждаш пътя ни?

— Вие пленихте двама ледерии преди два дни. Те са мои.

Мерудът сви рамене.

— Значи е трябвало да ги пазиш оковани нощем, приятел. Тези Длъжници бягат при всяка възможност. О, да — разбира се, че ще ти ти върна. Поне момичето. Мъжът е избягал роб от Хирот, както издава поне татуировката му. Очаква го Удавяне, уви, но ще помисля какво да ти предложа за компенсация. Все едно, момичето, каквото е младо, е ценно. Вярвам, че ще се оправиш с цената за връщането й.

— Ще ги взема и двамата. И не ви плащам нищо.

Воинът меруди отвърна намръщено:

— Бил си непредпазлив и си ги загубил. Ние проявихме усърдие и ги заловихме отново. Така че очакваме възнаграждение за усърдието ни, както и ти трябва да очакваш някаква цена за безгрижието си.

— Освободете ги — заяви странникът.

— Не. От кое племе си? — Очите, все така приковани в неговите, без да мигнат, изглеждаха напълно… мъртвешки. — Какво е станало с кожата ти? — „Мъртва като на императора.“ — Как се казваш?

— Освободете ги веднага.

Мерудът се засмя — малко колебливо, — после махна с ръка на спътниците да продължат напред и заизважда късата си извита сабя.

Неверието спрямо нелепото предизвикателство забави движението му. Оръжието бе излязло до средата от канията си, когато един от дългите мечове на странника изсвистя от ножницата и разпра гърлото на едура.

Другите петима воини изреваха от ярост, извадиха оръжията си и се втурнаха напред, десетимата ледерийски войници ги последваха.

Странникът изгледа как водачът рухва на земята и как кръвта швирва на фонтан в стелещата се над пътя речна мъгла. После извади другия меч и пристъпи, за да посрещне петимата едури. Трясък на оръжие — и изведнъж двете ледерийски оръжия в ръцете на странника запяха, писъкът им се извисяваше с всеки нов удар, който поемаха.

Двама от едурите залитнаха назад едновременно, и двамата смъртно ранени, единият в гърдите, другият с отпрана третина от скалпа. Вторият обърна гръб на продължаващия бой, наведе се, взе парчето коса и кост и закрачи замаян назад по пътя.

Падна нов едур, левият му крак бе посечен високо в бедрото. Останалите двама заотстъпваха и зареваха на ледериите, които вече стояха разколебани на три крачки зад мястото на боя.

Странникът тръгна напред. Парира забиването на едура вдясно с дългия меч в лявата си ръка, замахна наляво, изви китка и изтръгна оръжието от ръката на нападателя; после правото му забиване наниза върха на меча му в гърлото на едура. В същото време изпъна меча в дясната си ръка в лъжлив замах отгоре. Последният едур се изви назад да избегне удара и се опита да посече китката на странника. Но точно тогава дългият меч ловко се сниши, изби настрана късата сабя и в същия миг върхът прониза дясното око на воина, прекърши крехките кости на очната кухина и продължи навътре в мозъка.