Вихърът на Жътваря

Тя се завъртя рязко, ръката й се натресе между ключиците на съществото. През дебелата козина, сред водопад от швирнала кръв и меко месо, пръстите се стегнаха около трахеята…

Една ноктеста лапа се заби отстрани в главата й — същата страна, която беше премазана от първия звяр — и от удара плисна мозъчно вещество. Ноктите изтръгнаха още кост и хрущял, завъртяха се през лоба.

Горната част и останалото от лицето на Сукул бе изтръгнато, мозък блъвна от зейналия отвор.

В този момент другата лапа удари с все сила в останалото от другата й страна. Когато завърши пътя си, остана само част от тилната кост, закрепена за парче скалп, провиснал на врата й.

Коленете на Сукул Анкаду се огънаха. Лявата й ръка се изтръгна от раната в гърлото на втория звяр.

Можеше да се задържи на колене все пак, но съществото, което най-сетне я беше убило, залитна напред и огромната му тежест я смаза, докато соултейкън, доскорошният Тил’арас Бенок, издъхваше със скъсана трахея.

След няколко мига на малката поляна се възцари мъртвешка тишина.

Трул Сенгар долавяше смътния ек на магия и се боеше за приятелите си. Нещо — някой? някои? — се опитваше да проникне тук и ако това станеше, той отново щеше да се изправи пред нищожен шанс. Дори с Онрак до него…

Но не откъсваше поглед от портите. Безшумните пламъци се извисяваха и загасваха в порталите, всеки със своя ритъм, всеки — с различен оттенък. Въздухът бе сякаш зареден с енергия. Искри пращяха сред прашинките, които започваха да се вихрят над каменния под.

Чу зад себе си стъпки и се обърна. Заля го вълна на облекчение.

— Онрак…

— Те търсят Улшун Прал — отвърна приятелят му и спря. — Много близо си до портите, приятелю. Ела…

Но не довърши.

Пламъците в една от портите изгаснаха и в помръкналия изведнъж портал се появиха фигури.

На две крачки зад Силхас Руин, Серен Педак бе следващата от групата, която трябваше да премине прага. Не знаеше какво я тласна да мине пред Феар Сенгар — и да не придаде особено значение на задържането на Клип най-отзад. Странен порив бе обзел душата й, внезапен и разкъсващ копнеж, който надви усилващия се страх. Изведнъж каменното копие стана леко като тръстика в ръцете й.

Мрак, внезапно проблясване като от далечна светлина — и вече бе стъпила на грапав камък.

Пещера. От двете страни — още порти, облели всичко със светлина.

Пред нея Силхас Руин спря и двата му меча изсъскаха, извадени от ножниците. Някой стоеше пред него, но гледката на Серен Педак бе преградена от Бялата врана.

Видя варварски воин, застанал по-назад, а зад него — самотен силует в устието на тунел.

Вляво от нея се появи Феар Сенгар.

Тя направи още една стъпка, застана до Силхас Руин и видя онзи, който бе принудил албиноса Тайст Андий да спре. И ужасът изведнъж се развихри.

Лицето на Феар Сенгар се беше смразило от страх, когато се втурна напред покрай нея. Видя нож във вдигнатата му ръка. Острието блесна надолу към гърба на Силхас Руин.

После целият устрем на Феар изведнъж секна. Изпънатата му ръка с ножа посече във въздуха, когато Силхас Руин — сякаш в пълно неведение за атаката — направи крачка напред.

Феар Сенгар нададе ужасен хъхрещ звук.

Серен Педак се извъртя и видя Клип — стоеше точно зад Феар. Видя верижката в ръцете на Клип — беше се хлъзнала почти без усилие през гърлото на Феар Сенгар. Блъвна кръв.

Зад Клип Удинаас, притиснал Кетъл в прегръдката си, се опита да скочи назад, но една сянка изригна над него, заплете се в краката му, повали го на каменния под — Уидър бе връхлетял върху Удинаас.

Клип пусна единия край на верижката и я изтръгна от гърлото на Феар Сенгар. С оцъклени очи, с изопнато в свирепа решимост лице, главата на едура се люшна назад и оголи прореза, стигащ чак до гръбнака. Щом Феар Сенгар рухна на каменния под, Клип скочи като мълния към Удинаас.

Замръзнала в потрес, Серен Педак остана на място, не можеше, да помръдне. Не можеше дори да изпищи, макар писъкът да напираше в гърлото й.

Мечовете в ръцете на Силхас Руин запяха и той се вкопчи в битка на живот и смърт с онзи, който бе застанал на пътя му. Закънтяха отривисти удари, парирани с невероятна бързина.

Уидър беше стегнал призрачните си ръце около шията на Удинаас. Душеше, изтръгваше живота от гърлото на бившия роб.

Кетъл заудря с малките си юмручета по привидението.

Изведнъж дива воля изригна в душата на Серен Педак. „Воля да убивам.“ Хвърли се като копие към Уидър.

Призракът се пръсна на късчета…

… и Клип се появи, застанал над Удинаас, пресегна се и сграбчи Кетъл за ризката между раменете.

И запокити детето на пода. Кетъл падна, хлъзна се и замря като вързоп дрипи.

Серен Педак заудря по Клип със залп от Мокра, принуди го да залитне назад. Кръв плисна от носа, устата и ушите му. После той се извъртя и едната му ръка се стрелна напред.

Нещо шибна Серен Педак високо в лявото рамо. Внезапната болка я жегна и цялата й съсредоточеност се стопи под смазващите й вълни. Погледна надолу и видя кама, забита до дръжката… зяпна невярващо.

Не беше имал време за мислене. Само осъзнаването бе останало за Трул Сенгар. Едно, после второ — идваха в потрес и го оставяха изумен.