Вихърът на Жътваря

От портата се появи привидение — а Трул Сенгар бе заставал пред него и преди, отдавна, по време на нощно бдение над свой паднал близък. Призрак на мрака. Измамника. Но вече не без оръжие като първия път. Вече не полуизгнил, макар въглените на ужасните очи да си бяха пак същите, приковани сега в него ярки и знаещи.

И тихо, почти шепнешком, Измамника промълви:

— Разбира се, че си ти. Но тази битка не е…

В този момент Трул Сенгар видя брат си. Феар, богът на неговото детство, непознатият от сетните му дни сред Тайст Едур. Феар, който среща широко отворените очи на Трул. Който вижда битката, която предстои да започне. Осъзнава… и след това в ръката му се появи нож, и той се хвърли напред, за да прониже Измамника в гърба, и Трул видя на лицето на брат си, за един-единствен миг, внезапното и пълно самоосъзнаване на Феар, горчивата ирония, истината от толкова поколения, върнала се наново, за последен път. „Силхас Руин, едурски нож търси гърба ти.“

Когато дръпнаха Феар назад, когато гърлото му зейна срязано, Трул усети как умът му, душата му бяха пометени, удавени в нажежената ярост, и скочи напред, върхът на копието му търсеше убиеца на брат му…

А Измамника беше на пътя му.

Върхът разпори кожата под гърлото на Измамника, острието се хлъзна по ключицата. Забиване и върхът прониза лявото рамо на привидението.

И изведнъж мечовете на Измамника се сляха в плетеница от кънтящо желязо, парираха всяко мълниеносно забиване и замах на копието. И атаката на Трул Сенгар внезапно спря, след което той вече отстъпваше, а мечовете биеха по дръжката на копието, къртеха бронзовия обков, започнаха да трошат дървото.

И Трул Сенгар разпозна пред себе си собствената си смърт.

Онрак Прекършения видя как се провали атаката на приятеля му. Видя как се обърна боят и разбра, че Трул Сенгар е обречен на гибел.

Но не помръдна от мястото си. Не можеше.

Усещаше как сърцето му се къса, защото мъжът зад него — Имасс, Улшун Прал — бе от неговата кръв. Осъзна го точно в този миг. Прозрение, сливане на хиляда загадъчни усета, инстинкти, отклик на жестове — самата стойка на Улшун Прал, вървежът му, дарбата на очите и ръцете му — беше, о, беше.

Копието на Трул Сенгар се пръсна в ръцете му. Един от мечовете изсвистя…

Ударът в рамото смъкна Серен Педак на колене, после тя се люшна на една страна… и видя там, пред Силхас Руин, Трул Сенгар.

Клип, с окървавено лице, се хвърляше към Удинаас, който пълзеше и драскаше с нокти към Кетъл.

И тя изведнъж се озова пред избор.

Трул.

Или Удинаас.

Но, уви, Серен Педак никога не беше добра с изборите.

Ръцете й отпратиха каменното копие към Трул Сенгар — в мига, в който неговото се пръсна на парчета. Тя изтръгна камата от рамото си, поднови атаките с Мокра по Клип и отново отпрати кучия син назад.

Когато мечът замахна, за да го порази в слепоочието, Трул се сниши, после се превъртя, за да избегне втория посичащ надолу меч. Не се оказа достатъчно бърз. Острието се вряза дълбоко в дясното му бедро и изхрущя в здравата кост.

Трул докопа ръката на Измамника, дръпна и изви — болката, докато се мъчеше да изтръгне врязалия се в бедрото му меч, го заслепи, изпълни черепа му с нажежен до бяло огън — а срещу другия меч не можеше да направи нищо…

Но Измамника, леко изваден от равновесие, пристъпи настрани — и стъпи право върху дръжката на каменното копие, което се изтъркаля под тежестта му.

И той падна.

Трул посегна към копието. Сграбчи го с две ръце, както лежеше на една страна, затиснал под себе си единия пеещ меч — ръката на Измамника се мъчеше да го измъкне — и натресе тъпия край в гърдите на противника си.

Изби всичкия въздух от дробовете му.

Измамника залитна назад и изпусна меча. Трул удари с ръка по дръжката и острието се измъкна от бедрената кост.

Белият огън си остана в ума му, докато се мъчеше да се надигне на колене, а после да се изправи. Раненият крак отказа да му се подчини и той изръмжа, обзет от внезапна ярост, изправи се все пак и повлече крак към Измамника…

Серен Педак — след като всичките й усилия да прогори мозъка на Клип се провалиха — се сви назад, щом ухиленият вече Тайст Андий, отказал се да гони Удинаас, се обърна и тръгна към нея, извадил отнякъде нож и рапира. С кървави зъби, с кървави капки от очите като сълзи…

В този момент — невероятно — Трул Сенгар успя да надделее над Силхас Руин — блъсна го, удари главата му в камъните и го зашемети.

А Клип се обърна, видя какво става и се понесе като мълния към Трул.

Замахът на копието го пресрещна. Клип парира в последния миг и на лицето му се изписа изумление — той разбра, че се бори за живота си.

Срещу един осакатен Тайст Едур.

Който го изтласка стъпка назад.

После — втора.

Рани разцъфнаха по тялото на Клип. Лявата ръка. През ребрата от дясната страна. Острието разпра дясната му буза.