Вихърът на Жътваря

Затаил дъх, Масарч се взираше в далечния ледерийски стан, където грозното клане като че ли продължаваше с нестихваща сила. „Неговите бранители, така каза.“

„Не се бои от предстоящите предизвикателства. Ще вземе кожата на бойния главатар на Ганеток. Ще ни поведе на война срещу ледериите. Той е Червената маска, който се отрече от оул, за да се върне сега.“

„Мислех си, че е много късно.“

„Сега си мисля, че сгреших.“

Отново помисли за смъртната си нощ и спомените се върнаха като крилати демони. Беше полудял в онова изкорубено дърво, беше полудял толкова, че едва ли нещо от него бе оцеляло, за да се върне, когато утринната светлина го заслепи. Сега безумието се беше разбудило, щипеше в пръстите на крайниците му, свободно и диво, ала все още колебливо, все още не беше готово да действа, да покаже лицето си. Нямаше нищо, което да го сдържа. Никой.

„Никой освен Червената маска. Моят боен главатар.“

„Който отприщи своята лудост преди толкова години.“

5.

Омаловажаване засегна нашите прехвалени идеали преди много време, но такива поражения са трудни за измерване, да станеш и да посочиш с пръст дадено място, даден момент, и да кажеш: ето тук, приятели, точно тук нашата чест, нашата почтеност умря.

Заболяването беше прекалено безинтересно, в твърде голяма степен продукт на отказа ни от разсъдлив поглед и загриженост. Смисълът на думите губеше прецизността си — и никой не си правеше труда да обвини онези, които цинично злоупотребяваха с думите, за да послужат на собствените им амбиции, за собственото им бягство от отговорност. Лъжите минаваха без съпротива, законната деятелност се превърна в преструвка, уязвима на подкуп, и самото правосъдие се превърна в стока, променливо в своето неравновесие. Истината беше изгубена, химера, префасонирана така, че да съответства на ламтежите, система от предразсъдъци, при което целият политически процес бе сведен до клоунска шарада от фалшиво възмущение, неискрено позьорство и всепроникващо презрение към простолюдието.

Внедрените някога идеали и честта, създадена от тяхното приемане, не могат никога да бъдат възвърнати освен, уви, чрез открито, спонтанно отхвърляне, неизменно подстрекавано от простолюдието, при стечението на един определен критичен момент, на едно събитие, на такава нагла несправедливост, при която революцията става единственият възможен отговор.

Приемете това като предупреждение. Лъжците лъжат и продължават да го правят дори и след като бъдат засечени и изобличени. И ще лъжат още, и след време такива лъжци ще се самоубедят и с цялото си чувство за лична правота ще освободят лъжците от виновност.

Докато не дойде времето, когато ще бъде изречена една последна лъжа, онази, на която ще може да се отвърне единствено с гняв, с хладно убийство, и на този ден кръв ще потече по всяка стена на това прехвалено отчуждено общество.

Реч на обвинения в държавна измяна Майстор на гилдия Семел Фурал, от Гилдията на майсторите на закопчалки за сандали