Вихърът на Жътваря

— Би могъл, ако протегнеш ръка.

— Какво намекваш?

— Нищо. Признавам, че съм малко… разсеян.

— Точно сега?

— Да.

— Не ти ли мина?

— Почти. Уви, определени индивиди са се размърдали из града тази вечер.

— Добре де, ще направиш ли нещо по въпроса, или аз трябва да върша всичко?

Бъг стана и отиде до леглото. Изгледа за миг излегналия се Техол Бедикт, после взе мрежата от пода и заметна господаря си с нея.

Очите, едното кафяво, а другото синьо, примигаха.

— Не трябваше ли да има рамка, или нещо такова? Имам чувството, че ме подготвят за собственото ми погребение.

— Рамката я използвахме тази сутрин за огън.

— А-а. Е, това ще ме опази ли да не ме хапят?

— Вероятно не, но изглежда доста изящно.

Техол затвори синьото си око.

— Разбирам…

Бъг въздъхна.

— Хуморът на осъдените на смърт, господарю.

— Леле, ама си в страхотна форма, а?

— Нерешителен съм — отвърна Бъг. — Да, знам, един от вечните ми недостатъци.

— Това, което ти трябва, приятелю, е смъртната гледна точка на нещата. Тъй че дай да го чуем. Изложи ми дилемата си, Бъг, за да мога да ти предложа подходящо, смислено решение.

— Блудния следи краля-маг, за да разбере какво крои. Кралят-маг се забърква в нечестиви ритуали, поставени от друг асцендент, който на свой ред престава да яде прясно убит труп и се отправя за неочаквано рандеву със споменатия крал-маг, където те вероятно ще се запознаят и след това ще се спазарят взаимоизгодно да строшат веригите, оковали друг асцендент — един, който скоро ще се освободи, което пък ще разтревожи друг далече на север, макар че точно той все още не е готов да действа. Междувременно отдавна потеглилата едурска флота заобикаля Драконово море и скоро ще навлезе в речното устие в своето съдбовно завръщане в нашия прелестен град, а с нея са двама свирепи бойци, никой от които най-вероятно няма да направи онова, което се очаква от него. И за да подсолим всичко това, тайната, която е душата на някой си Скабандари Кървавото око, потискащо скоро ще престане да е тайна и следователно и във връзка с това ни очаква интересно лято.

— Това ли е всичко?

— Ни най-малко, но по лъжичка наведнъж, както казвам винаги.

— Не го казваш ти. Шурк Елале го казва винаги.

— Склонността ти към отвратителни образи, господарю, е както винаги ненавременна и дълбоко неуместна. Сега за онова твое смислено решение…

— Е, признавам, че съм разочарован. Ти дори не спомена за грандиозната ми схема да доведа империята до банкрут.

— Инвигилаторът в момента те издирва най-сериозно.

— Карос Инвиктад ли? Нищо чудно, че си ме сложил под саван. Ще се постарая да съм близо до ръба на покрива в деня, в който цъфне тук с олигавените си подлизурковци, за да мога да скоча долу, което, ще се съгласиш, е за предпочитане и пред една камбана време от неговата омразна гадна инквизиция. Междувременно, какво имаме за вечеря?

— Яйца от виник — намерих едно малко разбито гнездо, избутано под един кей.

— Но яйцата на виник са отровни, оттам и рояците жално цвърчащи чайки, дето кръжат над всяко малко плаващо островче.

— Въпрос на подходящо готвене, господарю, и на добавка на няколко съществени билки, които премахват повечето болестни ефекти.

— Повечето?

— Да.

— И разполагаш ли с тези животоподдържащи билки?

— Е, не, но реших да импровизирам.

— Ето ти го.

— Ето ми го кое, господарю?

— Моя смислен отговор, разбира се.

Бъг примижа към Техол Бедикт, а той смигна, като този път се затвори кафявото око. Древният бог се навъси и измърмори:

— Благодаря ти, господарю. Какво ли щях да правя без тебе?

— Почти нищо, бас слагам.

Танал Ятванар постави пакета на бюрото на Инвигилатора.

— Донесе го една пачавра с мише лице тази сутрин. Сър, вярвам, че няма да се окаже сериозно предизвикателство за вас. Във всеки случай — продължи той, като започна да развива пакета, — наредиха ми да боравя с него деликатно и да го държа изправено. И след малко ще разберете защо.

Карос Инвиктад загледа с натежали клепачи как Ятванар внимателно развива мазния парцал. Отвътре се показа дървена кутия без капак, страните й като че ли бяха на пластове. Инвигилаторът се наведе, за да надникне вътре.

И видя двуглаво насекомо, като тези, които напоследък се появяваха покрай реката. Крачетата му се движеха прецизно и го… въртяха, въртяха, въртяха, в безконечен кръг. Вътрешностите на кутията бяха от цветни лъскави плочки и като че ли плочките можеха да се хлъзгат навън или да се преподреждат, ако човек реши.

— Какви са указанията, Танал?