Владетелят на Ада

Бушкин изтри ръцете си в мръсния парцал.

— Не е трудно — каза той. — Такива вече не се виждат под път и над път.

— Спомняте ли си го?

— „Бийчкрафт“, модел „Барон D-55“ от 1983 година, с два мотора 374 „Лайкомингс“. Рядък бисер, а това парче специално беше страхотно. Хвърлих му едно око отвътре. Вградено стерео, компютър и всичко останало.

— Колко време остана тук?

— Момент… Кацна следобед във вторник и го нямаше, когато дойдох в четвъртък сутринта. Трябва да е излетял в сряда вечерта или рано сутринта в четвъртък.

— Успяхте ли да зърнете пилота?

— Не. Бях ей там, до хангара, работех върху един „Чероки“, когато кацна. Съвсем обикновен мъж, доколкото успях да видя.

— Как беше облечен?

— Ами, да ви кажа, самолетите си ги спомням по-добре от хората. Мисля, че беше с костюм. Може би сив.

— Тук ли зареди с гориво?

— Не, сър. Но моделът D-55 има радиус на действие от около хиляда и двеста мили. Може да е долетял и отдалеч, без да му се налага да зарежда.

— Какви бяха опознавателните му знаци?

— Ха де, и това не мога да си спомня. Нали вече ви казах, мога да си спомня всеки произведен самолет, хоби ми е, откакто станах достатъчно голям, за да държа книга в ръцете си, но не обръщам особено внимание на хората и числата.

— Мениджърът на колите под наем беше Хенри, така ли?

— Хенри Гошен. — Той кимна към терминала. — Трябва да е там. Макар че хич го няма по самолетите, горкия.

Гошен наближаваше шейсетте. Раменете му бяха провиснали. Четеше вестник — почти го бе лепнал до очилата си с лещи, дебели цял пръст. При влизането на Камбъл и Флорес Гошен вдигна глава, смъкна очилата на носа си и ги загледа с присвити очи.

— Какво ще обичате?

Камбъл му показа портфейла си.

— ФБР, сър. Аз съм агент Камбъл, това е агент Флорес.

— Брей, брей!

— Според нас е възможно на шестнадесети, в късния следобед, да сте дали кола под наем. Спомняте ли си?

— Та това е преди повече от две седмици.

— Е, като гледам, тук нещо няма навалица за услугите ви, господин Гошен — каза Флорес. — Може би ще успеете да си спомните.

Гошен запрелиства регистрационните карти, измъкна една, огледа я от двете страни и им я подаде.

— Този е. Сега си го спомням. Беше без палто. — Той вдигна поглед. — Беше студено и валеше дъжд, но беше без палто.

— Спомняте ли си как изглеждаше?

Гошен ги изучава няколко секунди преди да отговори.

— Обикновен мъж с костюм. Без палто.

— А какво ще кажете за косата? — намеси се Флорес. — Дълга, къса, черна, кестенява?

— Май имаше шапка.

— Май? — попита Флорес.

— Бихте ли го познали, ако го видите пак? — попита Камбъл.

— Виж ми очите, синко — изрече саркастично Гошен. — През тия очила все едно гледаш през капаци на печка. Беше гладко обръснат и бял. Всичко останало ще е само гадаене.

— Имате ли копие от квитанцията за наетата кола?

— Мога да го измъкна на компютъра.

— Моля ви — изрече умолително Камбъл.

Гошен затрака по клавишите, освети една дата и копието от квитанцията за наема изскочи на екрана.

— Ето я — каза той.

— Можете ли да ни я отпечатате? — попита Флорес.

— Не. Свърших хартията.

Вашингтон, сряда, 12 часът и 42 минути, източно стандартно време

Хардистан и Файърстоун бяха на път за летището, когато клетъчният телефон на заместник-директора иззвъня. Той отговори още преди да бе свършило второто прозвъняване.

— Господин Хардистан, обажда се Рон Камбъл, от групата в Охайо.

— Слушам те, Рон, какво има?

Камбъл седеше в колата. Бяха пред мотела „Хузиър“ в предградията на Форт Уейн.

— Открихме сериозна следа от самолета, сър. Бял „Бийчкрафт Барон D-55“, модел 1983 година, със син стабилизатор. Радиус на действие около хиляда мили. Нашият човек е отседнал в мотел „Хузиър“ на шосе 30, около петдесет мили от фермата на Уолър. Броячът на колата му под наем е навъртял 216 мили, което е приблизително два курса от Форт Уейн до Уапаконета.

— Това е голямо нещо, Рон. Докладва ли на Флойд?

— Да, сър, той ми каза да ви го съобщя лично. Този самолет е нещо наистина рядко, господин Хардистан. Мисля, че ако известим Федералното управление по гражданска авиация и получим помощта им, някой може да ни каже нещо повече.

— Добра идея. Ще се обадя на Джим Норкрос от ФУГА веднага щом свършим разговора с теб. Успя ли да научиш опознавателните му знаци?

— Не, сър. По всяка вероятност са фалшиви. Нанесъл се е в мотела и се е регистрирал направо от прозореца на колата, като е платил в брой за две нощи. Също така е поръчал стайно обслужване и пак е платил в брой, но е бил в банята, когато момчето му е занесло вечерята — бил оставил парите на масата. Човекът от фирмата за коли под наем е почти сляп и не си спомня как е изглеждал нашият човек. Никой не може да си го спомни. Всички твърдят едно и също: съвсем обикновен бял мъж. Шофьорска книжка от Флорида, регистрирана на името на Франс Пиърс, Оушън вю Булевард № 3224, Форт Лодърдейл. Книжката е фалшива: в Лодърдейл няма такъв адрес.