Владетелят на Ада

Според Джеф Айзък трите обира бяха проведени с изключително перфектно планиране и военна точност, което не беше особено трудно, тъй като и трите банки всеки ден следваха едни същи процедури. В осем и половина пристигаше управителят, влизаше през задната врата и изключваше алармената инсталация. В осем и четиридесет заключващият механизъм на сейфа изтракваше в знак, че е отключен. В осем и четиридесет и пет пристигаше работният състав от шестима служители, посрещани от управителя на задната врата. Тримата касиери се настаняваха на работните си места и в девет банките вече започваха работа.

Айзък беше особено съкрушен поради факта, че и трите грабежа бяха станали в неговия район. Всички бяха направени в малки градчета, сейфовете на всички бяха претъпкани с пари за заплати, а крадците не бяха проронили дори и дума, докато бяха освобождавал трите институции от почти един милион долара.

В допълнение към уникалната ефективност на тези три едновременни грабежа беше и фактът, че и трите банки бяха като близнаци. Всички бяха строени по един план: самостоятелни едноетажни сгради, обградени и от трите страни с малки паркинги, като четвъртата представляваше алея, където спираха клиентите, обслужвани директно в колите си. И трите банки бяха филиали на главната банка от веригата в Хелена и гордостта на съвета на директорите от монтанския „Тръст енд Секюрити“ — те не само бяха икономисали доста пари от използването на едни и същи архитектурни проекти, но и изпитваха задоволство от усещането, че в която и банка да отидат клиентите им, все ще се чувстват като у дома си.

— Все едно да си оставиш парите на съхранение в някой хотел „Холидей ин“. — Така описа Айзък случая на Майер и Флахърти, когато им разказваше подробностите по обирите.

А сега, докато Майер разглеждаше под лупа депозитните регистри на банковия компютър, Флахърти оглеждаше интериора на банката и възпроизвеждаше в главата си обира според описанието на Айзък.

— Една ноемврийска сутрин в петък управителят на банката в Пийквю, градче с население 5600 жители, пристига на работа както обикновено. Докато отключва вратата, внезапно бива натикан в банката. Успява да зърне за секунда нападателя си в едно огледало. Черна скиорска шапка с прорези за очите и тъмен комбинезон, това е всичко, което си спомня. Залепват устата и очите му със скоч-лента. След това дочува два приглушени изстрела, на пода издрънчават разбито стъкло и метал. Ръцете му са завързани на гърба и го вкарват в едно складово помещение без прозорци в задната част на банката, блъскат го на пода и го заключват. Не чува никаква размяна на реплики, но чува, че вратата на сейфа се отваря. През следващите десет минути служителите му също са вързани, със залепени усти и очи, и заключени в същото помещение. Никой не може да говори, никой не може да вижда. След това чуват експлозия извън банката. Всички са изплашени до смърт. Пет минути по-късно следва втора експлозия, този път по-близо. Полицията моментално пристига и намира служителите. Никой не е ранен, никой няма представа колко са били нападателите. И двете видеокамери от системата за наблюдение са простреляни. Сейфът е празен. А никой — никой — не е видял крадците да напускат банката.

— Никой не е видял как крадците напускат банката? — попита изненадано Флахърти.

— В Милтаун имаме една жена, която твърди, че двама души в костюми стояли близо до задния вход на банката около девет, а в Уайлд Банк един портиер казва, че видял човек в работни дрехи да прекосява паркинга около девет. Но никой от тях не носел нищо, а описанията и на тримата не ни дават абсолютно нищо.

— Това се е случило в Пийквю, Уайлд Банк и Милтаун по едно и също време и с еднакви резултати. И трите банки са получили големи суми за изплащане на заплати предната нощ. Три банкови обира и никой не е видял крадците. И в трите градчета никой не ги е видял кога са си тръгнали. Нито един свидетел.

— Защо? — попита Майер.

— Защото в девет без пет един празен магазин е бил взривен на пресечки от всяка банка — отговори Айзък. — Брилянтна работа. Малки градчета, големи експлозии на две пресечки от банката, кой ще ти гледа банка, която още не е отворила? А в девет без една по един откраднат фургон избухва на паркинга на всяка банка. Полицията е заета преди всичко с експлозиите. В Милтаун пък видели, че банката не е отворена, едва в девет и двайсет.

— Това е като фокусника, който прави отвличащо действие — каза Майер. — Ти го гледаш в дясната ръка, докато той прави фокуса с лявата.

— Точно — каза Айзък. — Докато полицията съобрази кое как е, крадците вече са имали преднина от петнайсет-двайсет минути.

— На колко възлизат обирите? — попита Флахърти.

— От Пийквю са отмъкнали 229000 долара, от Уайлд Банк — 306 500, а в Милтаун са направили най-големия удар — 383500. Или общо: 919000.

— Сигурно са се пукнали от яд, че не са успели да го закръглят на милион — беше коментарът на Майер.