Владетелят на Ада

Флахърти си представи как управителят отваря вратата, изключва алармената инсталация и внезапно бива натикан вътре. Устата, очите и ръцете му са облепени със скоч-лента, докато през това време друг член на бандата изважда от строя двете камери за наблюдение с два изстрела от пушка със заглушител. Измъкват ключовете за сейфа от управителя и го напъхват в малката стаичка. Следят стрелката на секундарника върху големия стенен часовник над сейфа. В осем и четиридесет зумерът звънва. Сейфът се отваря и те се хващат на работа. Банкнотите от по един и пет долара остават разхвърляни по пода пред сейфа. Колко ли са били нападателите? Трима, четирима? Флахърти предположи четирима — двама, занимаващи се със сейфа, и двама на вратата — да чакат останалите служители.

След като свършват, един използва дистанционно управление, за да взриви бомбата през две пресечки от банката. Щом тя избухва, те излизат, докарват колата за бягството до прозореца за обслужване на автомобили, нахвърлят саковете в багажника и изчезват. Докато градчето е като полудяло, те взривяват и откраднатия предната нощ фургон, като създават още по-голям хаос.

Много професионално.

Ами онези двамата мъже с костюмите, стояли близо до задната врата, която гледа към посоката на експлозията? Ами онзи човек с работни дрехи в Милтаун, който се отдалечил от банката? Дали са били замесени? В какво са отнесли откраднатите пари, в торби за боклук? Прекалено биещо на очи. Колко голям сак е необходим, за да се напълни с 380 000 долара и дребни?

Айзък имаше право. Тия момчета бяха пипали много професионално.

През последните две седмици Бен Майер и Дърмот Флахърти събираха и засичаха информация за банковите обири с помощта на Хайнс и Наоми в Чикаго. Информацията от ФБР беше пълна и изчерпателна — резултат на двегодишно упорито проучване. Бен Майер и Флахърти решиха, че разследванията на Бюрото не са били достатъчни, и облягайки се на опита си от Илинойския случай с делото по РИКО, взеха плода на двегодишния труд на ФБР и го закълцаха като за плодова салата.

През изминалите осемнадесет месеца беше имало седемнадесет банкови обира, девет от тях разкрити, с три ареста и висящи процеси. Оставаха осем неразкрити. Трите от тях, извършени в един и същи ден в един и същи час и по един и същ начин изглеждаха най-обещаващи, тъй като всички банки бяха членове на една и съща малка верига в щата. Двамата адвокати решиха първо да се концентрират върху тях.

— Търсим пране — заяви Майер.

— Търсим суми, надхвърлящи милиони долари — каза Флахърти.

— Точно така. Те може да са обрали няколко банки извън нашата зона, и ако крадат оръжие и после го продават, тогава печалбата им е доста по-висока.

— Най-голямата банка в тази верига е в Хелена — беше им казал Айзък. — Единствената, която още не е обирана.

— Прекалено голяма ли е?

— На много лошо място е. От тяхна гледна точка, разбира се. Триетажна сграда точно в средата на града. Много голяма цел.

— Вие мислите, че тези три обира са били вътрешна работа? — попита Флахърти.

— Бих казал — отвърна Айзък.

— Те биха могли да планират всичко освен информацията за парите за заплати, а тя явно е била известна на всички в тия малки градчета — каза Флахърти.

— Вярно — отвърна Майер и после се усмихна. — Нека да предположим, че има и техен човек сред банковите служители, просто да е по-перверзно.

— Това ми харесва — каза Флахърти.

— Нека да кажем, че този вътрешен човек е планирал операциите. Най-подходящото време за тях, как да го направят…

— Добре.

— Този някой също така им дава информацията за постъпилите пари за заплати и така нататък.

— Този някой също така би могъл да изпира парите през банките — подхвърли Флахърти.

— Добра логика — похвали го Майер.

— И така, как ги пере?

— Успеем ли да го разберем, този някой ще се окаже онова звено, което търси Вейл.

Флахърти повдигна рамене и предположи.

— Подправя банковите отчети?

— Това е възможност. Така че сега вече си имаме някого плюс един много хитър банков счетоводител. Двама вътрешни в главната кантора.

Флахърти се изправи, протегна се и върна стола на мястото му. Тръгна през залата на банката и отвори предната врата. Сградата се опасваше от широк тротоар с храсти, отделящи го от улицата. Той се върна вътре и завари Майер да излиза от малката зала за съвещания, където бе работил до този момент.

— Останах без очи, Дърм — въздъхна той.

— Да се махаме оттук — каза Флахърти. — Имаме два часа път обратно до Мисула.

— Можем ли да спрем някъде по пътя да пийнем кафе?

Спряха до едно крайпътно кафе. Майер набумка захар и сметана в чашата си и мълчаливо започна да ги разбърква.

— Нещо те мъчи — забеляза Флахърти. — Винаги мога да позная, когато нещо не ти дава мира.

— Те имат отлично предимство. Четири банки, с които могат да работят. Нямат нужда да придвижват всичките мръсни пари през една-единствена малка банка.