Владетелят на Ада

— Миропомазва ги? — намръщи се Ейкън. — Там, откъдето идваме, му казват изнасилване, Мордохай. Изнасилване и призиви за бунт срещу правителството. И ти като едното нищо можеш да се окажеш съучастник във всичко това.

— Никога не съм правил такива неща. Не съм ходил да му търся момичета. Опитвах се да го вразумявам, но той изобщо не ме слушаше.

— Защо не ни кажеш къде точно горе в планината се намира, Мордохай? — каза Демей.

— Ама те ще ме убият! Вероятно и без това ще ме убият, че съм си тръгнал, но да ви кажа истината, те са по-луди от всички, които съм виждал.

— Сега вече си под закрилата на закона, Мордохай. Никой няма да те убие.

— Има ли при него млади момичета? Горе в планината, искам да кажа? — попита Ейкън.

Мордохай кимна.

— Къде?

— Там горе имат бункер, дълбоко в планината. Никога не съм бил там, само разузнавателната част ходи горе.

— Разузнавателната част?

— Да, тия, дето планират всичко. Това е редовен команден пункт, доколкото разбирам от онова, което съм чул. Имат си и система за радиовръзка. Там е мястото, където Т си прави записите на проповедите.

— Как му е истинското име?

— О, Господи…

— Ти вече каза доста, Мордохай. Да не искаш да се откажеш точно сега?

— Аз му оправях данъчните декларации, когато пътувахме, оправях му социалните осигуровки.

— Името му — настоя Ейкън.

— Илайджа Уелс.

— Откъде е?

— Олбъни, Джорджия.

— Ще се обадя на Айзък — каза Ейкън на Демей. — Ще задържим автомобила и ще го изследваме за отпечатъци от пръсти. Ти карай в града, Мордохай ще дойде с мен.

Ейкън набра номер на клетъчния си телефон и поиска да говори с Джеф Айзък.

30.

Чикаго, четвъртък, 8 часът и 34 минути, централно стандартно време

Харисън Латимор се измъкна от ранния самолет от Вашингтон и побягна през чикагското летище към един малко използван изход в дъното на терминала, размаха документите си за самоличност, мина през пазачите от ФБР и се качи във ВПОЦ. Вейл, Хардистан и Файърстоун бяха в трапезарията и закусваха.

— Добре дошъл на борда — каза Вейл. — Грабвай един стол и сядай да закусваш.

— Благодаря — отвърна Латимор и се настани до Хардистан.

— Къде беше последните два дни? — попита Вейл.

— В Ню Джърси и Вашингтон — отвърна Латимор.

Стюардът Пол постави пред него чаша кафе и попита:

— Какво да ви донеса?

— Всичко, което пазиш там отзад — отвърна Латимор и се изсмя. — Не съм хапвал прилична храна от не знам колко дни.

Стюардът излезе. Без да губи време, Латимор извади копие от снимката на отряда „Спектър“, плъзна го пред Вейл и Хардистан и заяви:

— Вече знам кой е Оз.

— Оз ли? — попита Файърстоун.

— Човекът, застрелял Уолър — каза Латимор и се облегна на стола си със самодоволна усмивка.

— Добре — каза Вейл, без да вдига поглед от закуската си. — Взе ли телефонния му номер и адреса?

— Не, но мисля, че знам как да го намеря.

Всички около масата вдигнаха погледи. Той посочи Дженингс и Туни.

— Тези двамата са единствените, останали неидентифицирани. Този отляво е Оскар Дженингс. А този — Уейн Туни.

— Значи Оз е Оскар? — попита Хардистан.

— Не е задължително. Изслушайте ме за минутка. — Латимор им предаде разговора си с Граймс. — Последното нещо, което ми каза на прощаване, беше: „Това, което е, не съществува. А това, което не е, съществува.“ Моето предположение бе, че нашият стрелец е бил Оскар Дженингс, защото Джордан го споменава при интервюто, което дава на Марти в Гроба. Така че се вдигнах във Вашингтон и проверих погребалните архиви. Туни е вписан като загинал в акция. Дженингс не е.

— Значи Оз е стрелецът.

— Не. Това, което е, не съществува. Туни не е на стената със списъка на загиналите във Виетнам. Минах и хвърлих поглед. Можете ли да предположите кой е?

— Дженингс — каза Вейл.

— Правилно. Аз мисля, че регистрите са били подправени дълго след войната. Вижте, Дженингс е от Милуоки. Израснал е в дом с настойници, постъпил е в армията, когато е бил на осемнадесет години. Не е имал близки приятели или роднини. Туни е бил от Ню Йорк. Майка му и баща му са мъртви, няма братя и сестри. Мисля, че ЦРУ или някоя друга институция са наели Туни преди да го върнат обратно. След като Дженингс е бил убит, той е бил върнат в ковчега на Уейн Туни. Но когато са събирали имената за мемориала, регистрите в погребалната служба още не са били подправени. Това имаше предвид Граймс, когато ми каза онази фраза за съществуването. Дженингс не е изчезнал по време на акция, а Туни е бил погребан от родителите си. Стрелецът е Уейн Туни.

— Той посочи снимката. — Ето този.

— Звучи ми съвсем фантастично — каза Хардистан.

— Не съм съгласен — каза Файърстоун. — Единият от тях е вписан като мъртъв от погребалната служба, а другият е вписан като убит на виетнамската стена. Едното от двете трябва да е погрешно.

— Това, което е, не съществува… — каза Латимор, без да довърши.

— Свършил си отлична работа — похвали го Вейл. — Но няма да ни е от особена полза, ако не успеем да постигнем поне някаква идентификация.