Владетелят на Ада

— Не, ти ме изслушай. Да предположим, че той е прав. Да предположим, че имаш в бумагите си някой, който е бил заедно с Енгстрьом там. И да предположим, че Енгстрьом е използвал този актьор за онази работа в Охайо. И само за миг да допуснем, че ФБР го спипа.

— Невъзможно. Няма никакви регистри и ти го знаеш много добре.

— Само искам да кажа…

— Няма абсолютно никакъв начин да проследят работата.

Хукър скръсти ръце на гърдите си, загледа се в Уоръл и не каза нищо.

— Чуй ме, Клод. Нека само да предположим, че съм сключил договор с този актьор. Няма начин да знам как да се добера до него. Не знам какво име носи в момента, къде живее, каква му е легендата. Обикновено правя контакт чрез поредица обезопасени телефонни обаждания и електронна поща. Наистина ли мислиш, че тая банда млади натегачи могат да го открият?

— Хардистан може да го направи.

— Тогава му кажи на този кучи син да не го прави!

— Никой освен шефа не може да казва на Хардистан какво да прави, а аз предпочитам да не обсъждам този въпрос с него. Не разбираш ли, Дейвид, че актьорът може да бъде заплаха за мен, но е много по-голяма заплаха за теб, докато е на свобода.

— По дяволите, какво ми предлагаш, Клод?

— Може би той вече си е изпял песента — вдигна рамене Хукър.

Уоръл му обърна гръб, опря ръцете си на облегалката на предната скамейка и погледна към олтара.

— Знаеш ли колко дълго ще остана в бизнеса, ако ликвидирам един от собствените си актьори? Всичките ми актьори ще изчезнат яко дим само за една нощ. Изкарал съм тридесет и пет години, защото те ми имат доверие, както и клиентите ми.

— Този специално носи потенциалната опасност да те унищожи. Ако този стрелец бъде заловен и си развърже езика…

— Чуй ме — пресече го Уоръл. — Имах човек, който загина в Ирак с изтръгнати нокти на краката и ръцете. Прехапа езика си и умря, задавен от собствената си кръв, но не издаде нищо. Схващаш ли мисълта ми, Клод?

— Трябва да го изтриеш от счетоводството си.

— Няма никакво шибано счетоводство.

— Тогава по-добре се обади на този твой актьор, че ФБР е по петите му. Кажи му да се покрие някъде и да стане по-нисък и от тревата.

— Мога да опитам.

— Не опитвай, а го направи — каза грубо Клод.

Уоръл не отговори. Ненавиждаше, когато правителствените палячовци му извиваха ръцете, а Хукър беше един от най-досадните. Когато имаха нужда от услугите на КИС, с радост поставяха националната сигурност в ръцете на Уоръл. Сега обаче Хукър беше загрижен за собствената си кожа. Излизането наяве на КИС и работата й щеше да накара Уотъргейт да изглежда като махленски скандал. Но… ако КИС потънеше, ЦРУ и АНС щяха да си отидат с нея. А нищо чудно и цялата администрация.

— Този човек бил ли е замесен в някоя от нашите операции?

— По дяволите, Клод, знаеш правилата. Ти слагаш парите в банката, аз свършвам работата, никакви въпроси.

— Тогава ще ти го кажа по друг начин: аз си прикривам задника, и ти се погрижи за своя.

— Какво означава пък това, по дяволите?

Той зачака отговор. Когато такъв не последва, той се обърна. Хукър вече излизаше от вратата на катедралата.

Пийквю, Монтана, сряда, 4 часът и 14 минути, монтанско стандартно време

Касиерите загледаха любопитно Флахърти, когато той дръпна един стол до входа на банката, извъртя го и го яхна, като подпря лакти върху облегалката и се втренчи във вътрешността на залата. От лявата му страна се намираше малък проход и бюрото на информацията, последвано от дълъг плот с две прозорчета за касиерите. След плота имаше малка зала, после идваха клетките за съхранение на ценности и големият стоманен сейф зад метална врата. Отдясно имаше малко пространство със столове за чакане, пак там беше офисът на управителя, един малък салон за парични операции и един прозорец на касиер, обслужващ директно клиенти, които не излизаха от колите си. Малък проход извеждаше до задната врата, която се намираше точно срещу него в далечния десен ъгъл на голямата зала. Комбинираният склад и салон за отмора на банковите служители заемаше по-голямата част от задната стена на банката. Залата беше просторна, но компактна, обляна в мека светлина, с приятна атмосфера — или поне беше такава допреди три месеца, когато един бърз и сръчен екип от крадци бе задигнал сумата от 229000 долара.

Това обаче, което правеше събитието уникално, беше фактът, че в същия момент и със същата прецизност и анонимност две други банки от същата малка щатска верига също бяха ограбени. И трите се намираха в един кръг с диаметър от седемдесет и две мили в западната част на щата, разположени върху една дъга в пределите на сто мили от Мисула.