Владетелят на Ада

— Кога беше това?

Крамър се замисли за момент.

— През 1973 година.

— И се оженихте веднага след като завършихте?

— Точно така.

— Намерихте ли си добра работа?

— Да, сър, работих за „Хилдебранд и Кейро“ в Сейнт Луис.

— Това е фирма за данъчни консултации, нали?

— Да, сър.

— И после?

— После бях нает на работа като помощник-администратор в окръг Торънс. Две години по-късно администраторът напусна и аз заех мястото му.

— А как се озовахте в Гранд?

— Бях изкарал там три години, когато те — хората от Джеферсън — се свързаха с мен и ме запитаха дали желая да променя живота си.

— Кой дойде при вас?

— Посредниците Сид Стюарт и Дейвид Катлър.

— Колко печелехте тогава годишно?

— Тридесет и две хиляди долара.

— А те какво ви предложиха?

— Шейсет и шест хиляди и петстотин.

— Доста голямо повишение.

— Да, така беше.

— Нещо друго?

— Кола.

— Аха. И това беше кога… преди петнадесет години?

— Шестнадесет.

— Значи тогава сте били на около тридесет и една, тридесет и две години?

— Тридесет и една.

— С двама синове?

— Да. Чип и Бари.

— Значи когато сте се преместили в окръг Гранд, вие сте имали изключително висок доход, нали така?

— Да.

— Горд от себе си. Шейсет и шест хиляди и петстотин в ония дни бяха наистина добри пари.

— И все още са — кимна Крамър.

— И как се отнасяха към вас?

— Чудесно. Канеха ни на пикници, риболов. Нещата вървяха много добре.

— Купихте си къща?

— Да, сър.

— На каква стойност?

Джармън подскочи от стола си.

— Възразявам, ваша чест. Няма пряка връзка с делото.

— Прокурор Вейл?

— Има пряка връзка, ваша чест.

— Съжалявам, господин адвокат. Отговорете на въпроса, господин Крамър.

— Шейсет хиляди.

— Яхта?

— Тридесет и две хиляди — каза Крамър.

— Друга кола?

— Да, сър, за съпругата ми. Хонда Акорд.

— Още колко, двайсетина хилядарки?

— Двайсет и две.

— Момчетата ви учиха в частно училище?

— Да.

— Доста разходи за толкова кратко време, нали, Херман? И как стана това?

— Сид ме представи на един търговец на автомобили, аз се заинтригувах, а той ми каза: „Не се тревожи, всичко ще се уреди.“ Банката ми даде добри заеми. Бяха много услужливи.

— Това беше „Файделити Тръст“?

— Да.

— Как се свързахте с тях?

— Господин Съмърс ме представи на Чарлз Торнтън, президента на банката.

— Този Съмърс да не е Джефри Съмърс, вицепрезидентът на компанията „Лейксайд“?

— Да.

— Как се запознахте с него?

— Той, Сид Стюарт и някои от другите посредници ходеха често за риба.

— Някакви жени, комар, пиянски истории?

— Нищо такова. Най-много по някоя бира на яхтата.

— И така, вие сте се сдобили с нова къща за шейсет хиляди, съпругата ви е получила нова кола, а вие нова яхта. И двамата ви сина са посещавали частно училище. Това е доста тежък товар за плещите ви.

— Доста тежък.

— И после дойде денят, в който Сид Стюарт ви помоли да му свършите някоя работа?

Крамър се замисли за момент преди да отговори.

— Да.

— Имаше ли нещо необичайно във връзка с молбата му?

— Да. Помоли ме да напиша чек и да прехвърля половин милион долара от фонда за образованието в общия.

— Искате да кажете в общия фонд, нали така?

— Да.

— А това беше углавно престъпление, нали, Херман?

Крамър кимна.

— И двамата сте знаели, че това е углавно престъпление, вярно ли е?

Почервенял като рак, Джармън отново скочи.

— Възразявам! Господин Крамър не може да свидетелства какво е знаел или какво не е знаел господин Стюарт.

— Ще перифразирам въпроса си — каза Вейл. — При какви обстоятелства ви отправиха тази молба за прехвърляне на средства от един в друг фонд, Херман?

— Бяхме на яхтата.

— Вашата яхта?

— Не, тази на Сид Стюарт. Седях отзад. Сид дойде и седна до мен. Поприказвахме си малко за дребни неща и той ме попита: „Как я караш с парите?“, и аз му отвърнах, че трудно, а той ми каза: „Май има възможност да оправим вноските ти за колата.“ „Какво искаш да кажеш?“ — запитах го аз, а той ми отвърна: „Имам нужда от една услуга. Нищо особено. Налага се да прикрием един недостиг.“ И тогава ми каза, че ако успея да прехвърля 600 000 долара от фонда за образование във фонда за общи цели, и после да ги насоча в обществените дейности, вноските за колата ще бъдат уредени.

— Така ли каза, ще бъдат „уредени“?

— Точно така. Да.

— Не е ли било малко рисковано? Нямаше ли хората да разберат какво сте направили?

— Наложи ми се също така да подправя счетоводните книги, за да прикрия прехвърлянето на средствата.

— Значи сте извършили две углавни престъпления — незаконно сте прехвърлили средства от един фонд в друг и сте подправили счетоводни документи, за да прикриете прехвърлянето — а посредникът Стюарт, господин Съмърс и господин Торнтън са се погрижили вноските ви за колата да бъда уредени, така ли?

— Да.

Джармън стовари юмрук върху бюрото си.

— Протестирам, ваша чест. Това е просто предположение. Чисто умозрително.

— Ще перифразирам въпроса си — каза Вейл. — Споменавал ли ви е някога господин Съмърс за трансакцията?