Владетелят на Ада

— Да. Седмица или две по-късно той ми каза, че компанията „Лейксайд“ ми е много задължена и ако той може да ми помогне с каквото и да е, само да му позвъня. Каза ми също така да отскоча и да се видя с Чарли Торнтън. Точно това ми каза, „отскочи“. И аз отскочих. Чарли ми каза, че „Лейксайд“ са купили колата и ми я преотстъпват на лизинг за един долар годишно. И аз се подписах под този документ.

Крамър остана на скамейката на свидетелите още два дни. След неговите показания още двама обвиняеми рухнаха. Защитата беше разгромена напълно.

На Доктора така и не му се наложи да дава показания.

В седем и половина двумоторният самолет изскочи от дъждовните облаци, спусна се ниско над шосето и кацна на чакълената писта, която обслужваше Шефийлд. Вейл стоеше с чадър на ръба на платформата, докато самолетът рулираше да паркира на стоянката.

Джейн Венъбъл бе излетяла предната нощ от Германия — полетът й бе траял цяла нощ — и от летището бе взела частен самолет до Шефийлд. Изскочи от самолета така, сякаш току-що идваше от моден салон. Зелената й рокля беше безупречна, без никаква гънка. Тя отметна косите от лицето си и се усмихна. Черната превръзка върху окото й, което бе изгубила при нападението на Аарон Стемплър, беше както винаги безукорна. Тя пристъпи по стълбичката и се хвърли в прегръдките му. Той изтърва чадъра. Целувката им беше изпълнена със страст.

— Господи, колко ми липсваше! — възкликна той.

— Все още ли ме обичаш? — запита тя, поемайки лицето му в дланите си.

— Повече от всякога. Знаеш ли какво ми е на ума?

Тя се изсмя.

— Надявам се, че се досещам.

— Мислех си, че можем да се върнем в хотела и да закусим в леглото.

— Не трябва ли да си в девет в съда?

— Не. Чакаме за присъдата. Приключихме вчера следобед.

— Не може да бъде! Поздравления. Съжалявам, че изтървах финала. Толкова път да бия чак от Германия и да го изтърва! Беше ли брилянтен както винаги?

— Както винаги.

— Ще спечелиш ли, Вейл?

— Никога не предсказвам.

Тя пак го целуна. Жадна целувка. Държаха се за ръце, докато вървяха към колата. Тя положи глава върху рамото му.

— Шест седмици. Цели шест седмици! Никога, ама никога повече няма да те изоставям за шест седмици. Дори и за три седмици. Това беше направо агония.

— Нямаше ли някой прекрасен германски принц да те задиря?

— Дори няколко. Казах им, че трябва да се върна в хотела и да гледам съпруга си по WWN. Всички следяха процеса.

— Да. Някаква стара чанта искаше да ме интервюира.

— Ооооо…

— Наоми я разкара. Дори и дума не съм разменил с нея.

— И как се казваше тая стара чанта?

— Нещо беше май като Назимова…

— Валери Азимур?

— Да, май така беше.

— Стара чанта ли каза? Та тя е най-страхотното парче по телевизията. Мъжете лудеят по нея. Стара чанта, дрън-дрън.

— Джейни, вече ти казах, дори и не се и познавам с нея.

— Хубаво.

— Гладна ли си?

— Като вълк.

— Тогава първо да хапнем.

Докато тя се измъкваше от дрехите, с които бе изкарала последните десет часа, той поръча кана пресен портокалов сок, яйца по бенедиктински и кафе с много сметана и захар. Беше навлякла черен копринен халат, който открояваше огненорижата й коса.

— Уха! — възкликна той.

Тя се усмихна и се завъртя.

— Купих си го в Париж. Измъкнах се за два-три часа.

И му подхвърли едни миниатюрни бикини от черна коприна. Той ги вдигна и я погледна над ръба им.

— Ами ако пострадам в автомобилна злополука, докато ги нося?

— Сестрите ще оформят бойна редица покрай вратата на болничната ти стая. А аз ще пазя вътре с автомат „Калашников“.

Тя го бутна върху леглото и се просна върху него, подпирайки се на лакти.

— Искаш ли да се обадя на рецепцията и да им кажа да поемат всички обаждания? — попита той.

— Ти чакаш обявяването на присъда, Марти.

— Шана и Дърмот ще се запознаят с подробностите.

— Ти си куку.

— Куку, дрън-дрън. Просто ми се ебе, та две не виждам.

— Не толкова, колкото на мен.

— Искаш ли да се обзаложим?

— Залагам хиляда долара, че ще свърша първа.

— Ти винаги го правиш.

— Недей да бъдеш толкова високомерен.

— Това пък какво означава?

— Самодоволен.

Тя разтвори крака и го възседна, като бавно се раздвижи върху него, и накрая разтвори халата и се приведе напред. Той прокара език по зърната на гърдите й, после всмука едното. Тя простена, надигна се леко, почти без да го докосва, и се раздвижи на бавни тласъци, усещайки как плътта му се втвърдява в утробата й.

— О, Господи, толкова те обичам, Мартин Вейл — прошепна тя с дрезгав глас.

Тя лежеше сгушена в прегръдките му, лицето на Вейл бе заровено в косите й. На вратата се позвъни.

— Стайно обслужване — чу се нечий приглушен глас.

Джейн изхвърча от леглото и трескаво заоблича халата си.

— Недей да ставаш — каза тя.

— И да искам, не мога — отвърна той, придърпвайки завивките върху себе си. — Гол съм.

— Къде са бикините?

— Не знам. Някъде тук отдолу. — Той се разгледа под завивките.

Тя отвори и едно момче с ангелско лице вкара количката с храната в стаята.

— Добро утро, господин Вейл — поздрави то, после кимна към Джейн и добави: — Добро утро, госпожо Вейл.

Тя захлупи с длан устата си и имитира кикотене зад гърба на сервитьора.