Владетелят на Ада

— Търговският център беше работа на чужденци. Оклахома Сити беше дело на двама смахнати водачи от народната милиция. Този път обаче имаме дело, което явно е било осъществено от много хора.

— Шепа. Десет или дванайсет души — уточни Пенингтън. — На тяхна страна е била изненадата плюс мракът и бурята. Десет души с леснина биха свършили това. И много бързо. Бам, бум и готово. Класическо партизанско нападение.

Телефонът иззвъня и Хукър грабна слушалката.

— Клод Хукър слуша. Здравейте, господин Хардистан, изчакайте секунда, сега ще ви се обади господин президентът.

Пенингтън пое слушалката.

— Здравей, Били, съжалявам, че ти се налага да стоиш там, но не мога да се сетя за по-подходящ човек от теб за тази работа. Включвам телефона на говорител.

Той натисна един бутон и сложи слушалката върху апарата. Гласът на Хардистан се разнесе силно и ясно:

— Благодаря ви, сър. Страхувам се, че тук нямаме много работа. Продължава да вали и вероятно няма да спре до сутринта. По-студено е и от сърце на вещица, а това е най-тъмното място, което съм виждал през живота си. Просто ви описвам обстановката.

— Съвършено описание — каза Пенингтън и съобщи на Хардистан кой още е с него в залата. — И така, какво успя да откриеш?

— Господин президент, нападението е било много добре планирано. Убили са десет души, унищожили са две машини, отвлекли са товарен камион и са затворили и двата входа на прохода, където е станало нападението, и всичко това само за пет минути. Снегът им е помогнал много. Моето предположение е, че са разполагали с поверителна вътрешноведомствена информация за времето на конвоя, знаели са маршрута му и са отработили операцията до съвършенство. Конвоят е напуснал оръжейния склад до Спокейн вчера в 5 часа следобед. Крайният пункт на маршрута му е била военновъздушната база в Маунтън Хоум, Айдахо. Нормално това трае от пет до шест часа. Били са три машини, два ровъра с по четирима души въоръжена охрана и един осемнадесетколесен камион, натъпкан с оръжия и боеприпаси, шофьор и резервен шофьор. Ровърите са прикривали камиона отпред и отзад.

— Какво, по дяволите, са правили там в това забравено и от Бога място в тая виелица? — запита Пенингтън.

— Едно от правилата при превозване на такъв товар е това да се прави нощем, когато има много малко движение, господин президент. Виелицата е била съвсем неочаквана, поне прогнозата не я е предвиждала. Разполагам с документ за товара, изпратен по факса на полковник Хукър и директора, но мисля, че си струва да се спомене, че част от товара е била хиляда фунта експлозив С-4 в пакети по половин фунт.

Пенингтън много добре знаеше какво може да направи половин фунт С-4. Това количество тестоподобен пластичен експлозив можеше да пръсне на парчета цял Боинг 747. Пет фунта, разположени на подходящите места, можеха да сринат цял търговски комплекс. Експлозивът беше изключително труден за производство и поради това цената му на черния оръжеен пазар беше изключително висока.

— Боже Господи — простена президентът. — За какво им е било да изпращат в базата такова количество експлозив?

— Товарът е бил предназначен за изпращане по въздуха до Форт Орд, сър. Така или иначе, една отсечка от маршрута на конвоя ги е отклонила по шосе 93, южно от Мисула към Айдахо. Пътят минава през планините Битъррут. Много назъбени. Върховете се издигат до три хиляди метра. От другата страна на пътя е реката Битъррут, и после планинският масив Анаконда, също много пресечен терен. На едно място шосе 93 прави завой на юг на около стотина метра, после отново завива на изток. И от двете страни на пътя има високи скали. Казват му прохода Изгубената следа. Тъкмо за случая. Разполагаме със свидетел, който е чул, че нападението е започнало в 10 и 27 и целият шум е приключил в 10 и 32. Пет минути. Ако се съди по сцената на престъплението и свидетеля, когато конвоят е навлязъл в правата отсечка, която води на юг, предният и задният ровъри са били обстреляни с ракети. В същото време ударна група атакува кабината на камиона и убива двамата шофьори. Очевидно са внимавали да избегнат всякаква стрелба по камиона. Осмината войници в ровърите също са били убити, няколко с довършителни изстрели зад ухото. От двете страни на прохода са били задействани експлозии, които са предизвикали малки лавини, блокирали и двата входа на прохода. По мое мнение отвлеченият камион е поел на юг. Осъществяването на завой в такова тясно място, за да поемат на север, би било практически трудно осъществимо, а по описанието на свидетеля южният край на прохода е бил затрупан втори. Там са били поставени два заряда.

— Имаме ли изобщо някакви улики, Били? — попита Симънс.